Ние я отвлякохме и ще я задържим. Тя не е и няма да бъде наранена, ако изпълните указанията ни. Ние не искаме пари. Предприехме тази мярка, подтиквани по-скоро от морал, много по-съвършен от писаните закони и ще следваме този морал докрай, дори той да ни отведе към гроба.
Бъдете нащрек и очаквайте по-нататъшните ни съобщения. Ние ще ви представим исканията си, които ще доведете до знанието на съответните лица и институции. Исканията ни не подлежат на пазарлък. Ако не ги изпълните, светът само ще спечели от смъртта на Рейчъл Уолъс.
Прочетох го два пъти, но смисълът не се промени.
— Доста приповдигнат стил — казах на Тикнър.
— Ако беше успял да се разбереш с нея — рече той — тази бележка никога нямаше да бъде написана — лицето му като че беше леко зачервено.
Обърнах се към Белсън:
— Вие направихте проверка, нали?
— Естествено — отвърна Белсън. — Няма я никъде. Стаята й в хотела е празна. Куфарите й са още там, а багажът е по чекмеджетата. Следобед трябваше да участва в едно радиопредаване, но не се е появила. За последен път са я видели снощи около девет часа, когато етажният келнер й занесъл няколко сандвича, една бутилка джин, една вермут и две чаши. Според него някои се е къпел под душа, но няма представа кой. Вратата на банята била затворена и той чул водата да тече.
— Значи нямате никаква следа.
— Абсолютно нищо — отговори Белсън. Той беше доста мършав, с изпито лице и с толкова черна и гъста брада, че долната част на лицето му имаше синкав оттенък, въпреки че се бръснеше поне два пъти на ден. Изпушваше пурите си от пет цента до момента, в който угарката изгаряше устните му и сега бе стигнал до средата на една, която вече изглеждаше дъвкана и смачкана.
— Извикахте ли Куърк? — запитах аз.
— Да, ще дойде след малко. Следобяд трябваше да бъде в съда и изпрати мен да се запозная с нещата. След като ти си тук, може би няма да идва.
Кронин затвори телефона и ме изгледа.
— Ти кой си?
— Г-н Спенсър беше нает със задачата да я охранява — обясни Тикнър. — Помислихме си, че може да хвърли светлина върху ситуацията.
— Голяма охрана е бил — каза Кронин. — Знаеш ли нещо?
— Не много — отговорих.
— Не съм си и представял, че можеш да знаеш нещо. Те са те извикали — окей, но не ми пречи. Дразниш ме и може да ти загрея задника.
Погледнах Белсън. Той се ухили.
— Явно там, горе ги правят такива — все по-нахакани.
— Това май е върховното им постижение — казах аз. — От тоя по нахакан — здраве.
— Я стига глупости! — изръмжа Кронин. — Сержант, познаваш ли го този?
— О, да, сър, мистър Кронин. Познавам го. Искате ли да го застрелям?
— По дяволите, какво става с теб, Белсън? Зададох ти прост въпрос.
— Той е наред — каза Белсън. — Ще ни бъде от полза.
— Дано — рече Кронин. — Спенсър, искам да дадеш на сержант Белсън пълен отчет какво знаеш по случая. Белсън, ако каже нещо ценно, накарай го да даде официални показания.
— Добре, няма проблем — отвърна Белсън. — веднага ще се заема.
Той ми намигна.
Кронин се обърна към Тикнър.
— Ти си в литературния бизнес. Можеш ли да кажеш нещо за начина на писане, за стила?
— Ако ни беше предложен като ръкопис за издаване, щяхме да го отхвърлим — каза Тикнър. — Нищо друго не мога да кажа по този въпрос. Не съм в състояние да отгатна кой го е писал.
Всъщност Кронин не слушаше. Той се обърна към адвоката Форбс:
— Има ли тук някъде стая, в която може да се срещнем с вестникарите? — държеше се с Форбс почти като с равен: явно правното му образование го респектираше.
— Разбира се — отговори Форбс. — На втория етаж имаме хубава зала за конференции, която мисля, че ще свърши работа. — Обърна се към Тикнър. — Джон, ще го заведа в зала „Хамилтън“.
— Добра идея — реагира Тикнър. Форбс тръгна да излиза. Кронин се спря на вратата:
— Искам всичко, което знае този, сержанте. Когато си тръгне, искам да е изстискан.
— Но не и обезобразен — казах на Белсън.
— Кой знае? — рече той.
Кронин излезе след Форбс.
Седнах на ръба на бюрото на Тикнър.
— Надявам се, че не ходи въоръжен — казах.
— Кронин ли? — Белсън се изсмя. — Той завърши право през 1973 година — тогава, когато за първи път вземах изпита си за лейтенант. Надява се, че ако е груб и нахакан, хората няма да забележат, че не знае абсолютно нищо и че единственият му стремеж е да го изберат на обществена работа.