— Напразно се надява — каза Тикнър. Белсън повдигна вежди одобрително. Тикнър бе зад него и не можеше да види.
— Как получи писмото? — попитах Тикнър.
— Някой го е донесъл на пазача долу, на рецепцията — отвърна той. Подаде ми плика. Единствено неговото име бе напечатано отгоре.
— Описание?
— Долу носят по сто неща на ден — рече Белсън. Пазачите не обръщат внимание. Той не може да си спомни дали е бил мъж или жена.
— Не е виновен — отбеляза Тикнър. — Ние получаваме всякакви доставки от печатницата — коректури, отделни страници, чернови, както и ръкописи от посредниците, авторите и читателите, илюстрации и най-различни други материали всеки ден. Уолт не е длъжен да гледа кой ги носи.
Кимнах.
— Това не е от значение. Може да са наели кола за доставката. Описанията няма да ни помогнат много, дори и ако са добри.
Белсън се съгласи.
— Вече накарах да проверят таксиметровите компании за хората, които са били натоварвани е поръчки дотук. Разбира се, може и сами да са го донесли.
— Да запознаваме ли пресата? — запита Тикнър.
— Не смятам, че ще навреди — отвърнах. — Мисля, че трудно ще ги изгоним ако зависи от Кронин. Всичко това ми прилича на организация, която има нужда от публичност. Те не ни пишат да не казваме на печата или пък на полицията.
— Съгласен съм — каза Белсън. — При повечето отвличания държат „да не се съобщава на полицията“, но в подобни случаи, когато имат политически, социални или кой знае какви други искания, обикновено гонят публичност. Освен това Кронин вече е уведомил пресата. Така че въпросът е какво целят.
Тикнър подхвърли:
— Академичност. Хипотетичност. Безцелност. Това са само догадки.
— Да, нещо от сорта — каза Белсън.
— Какво да правим тогава? — попита го Тикнър.
— Нищо специално. Ще седим. Ще чакаме. Някои от нас ще тръгнат по улицата да поразпитат. Ще проверим във ФБР дали знаят нещо за ВАМ. Ще анализираме хартията и мастилото и резултатите няма да ни насочат към нищо. Вероятно скоро ще ни се обадят и ще ни кажат какво искат.
— Това ли е всичко? — Тикнър изглеждаше засегнат.
Той ме погледна.
— Тази история не ми харесва — заявих аз. — Но трябва да се примирим и преди всичко да чакаме следващия контакт. Колкото по-често се свързват с нас, толкова по-добре ще бъде. В такъв случай ще има върху какво да работим и ще имаме по-голям шанс да ги открием. А и нея, разбира се.
— Но откъде знаем, че ще се свържат с нас?
— Не можем да сме сигурни — отговори Белсън. — Аз смятам, обаче, че ще го направят. Поне така са писали. Те са предприели всичко това с някаква цел. Очевидно искат нещо. Можем да разчитаме на това, тъй като всеки иска нещо — пурата бе отново догоряла дотам, че Белсън бе принуден да си наклони главата назад, за да не позволи на дима да му влиза в очите.
— Междувременно какво ще стане с Рейчъл? Господи, представям си как се чувства тя. Ами ако я малтретират? Не можем просто да си седим тук и да чакаме. Белсън ме погледна. Аз казах:
— Не ни остава нищо друго. Няма смисъл да мислим за алтернативите, след като ги нямаме. Тя е твърда жена. Ще се справи не по-зле от всеки друг.
— Но сама — промълви Тикнър — с тези маниаци…
— Мисли за нещо друго — каза Белсън. — Имаш ли някаква представа коя може да е тази група?
Тикнър рязко тръсна глава, сякаш му бе влязла муха в ухото.
— Не — отвърна той. — Не. Нямам никаква представа. Как се бяха подписали? ВАМ?
Белсън кимна.
— Има ли някой в издателските кръгове, за когото да сте чули, че храни враждебност спрямо госпожица Уолъс?
— Не, всъщност, не в този вид. Рейчъл е рязка и трудно приемлива, защитава неща, които не се харесват на всекиго, но това не може да предизвика отвличане.
— Оставете преценките на нас. От вас искам списък на всички, които смятате, че не я харесват, спорили са или са изразявали несъгласия с нея.
— Господи, човече, това ще означава поне половината критици в страната.
— Имаш време — каза Белсън. Той си извади бележника и се облегна назад.
— Но за бога, сержанте, не мога да започна безразборно да изброявам имена. Имам предвид, че по този начин ще включа тия хора в разследването на углавно престъпление.
— Нали се тревожеше как ли се чувства горката Рейчъл? — запита Белсън.
Разговорът ми беше ясен. Бях чувал вариации на тази тема много пъти.
— Ще изляза да потърся Рейчъл — казах аз. — Уведомете ме, когато получите съобщение от тях.
— Не съм упълномощен да те ангажирам в случая, Спенсър — рече Тикнър.