— Научиш ли нещо интересно, ще съм ти благодарен ако го кажеш и на мен.
— И аз така — каза Белсън.
Вдигнах стъклото, изкарах колата на заден ход и завих по алеята. Докато излизах на улицата видях Белсън и другият полицай да слизат от колата си и да тръгват към предната врата. Малката купчина сняг, която задръстваше алеята когато пристигнах, беше изчезнала. Човек с положението на Инглиш не беше без възможности.
19
Преди време главният вход на Бостънската обществена библиотека беше на „Копли скуеър“ от другата страна на „Дартмут стрийт“. Имаше широко стълбище отвън и красиви мраморни стълби вътре, които водеха към главната читалня със скулптури на лъвове и високи сводести тавани. Винаги беше приятно да влезеш тук. Атмосферата беше библиотечна и видът на всичко беше като в библиотека, така че дори и когато влизах да проверя колко бейзболни мача е спечелил Дюк Снайдърс, пак се чувствах като учен.
След това пристроиха ново крило и преместиха главния вход на „Бойлстън стрийт“. Архитектът вероятно е казал, че „остава верен на духа“ на сградата. Съвсем сигурен съм обаче, че е добавил и „поставя модерен акцент“. Пристройката отиваше на оригиналната част както бирата върви с фазан, например. В резултат на това, сега, дори ако отивах да проучвам литературното влияние на Елеонора Аквитанска, се чувствах като в заведение за бърза закуска.
Близо до големите стъклени врати млада жена с джинси „Левис“ и палто от заешка кожа ми каза, че се опитва да събере пари, за да се върне с автобуса до Спрингфийлд. Липсваше й един преден зъб и имаше синина на дясната си буза. Нищо не й дадох.
От новата част минах в старата, разходих се наоколо и ми стана добре, а после отидох в отдела за периодика и започнах да преглеждам течението на „Бостън глоуб“ на микрофилми, за да видя какво мога да открия за Белмонтския комитет за бдителност. Прекарах там целия ден. До мен един благоуханен странен старец с дълго палто спеше, сложил главата си на апарата за гледане на микрофилми пред него. Палтото му беше закопчано догоре, макар че вътре беше горещо. Никой не го безпокоеше.
По обед излязох от библиотеката и отидох в отсрещния китайски ресторант. Хапнах си равиоли по пекински и свинско. Когато се върнах за следобедните си занимания в библиотеката, старецът вече го нямаше, но мадамата с избития зъб още си вършеше работата пред входа. В пет часа вече бях изписал седем страници с бележки и започваха да ми се кръстосват очите. Ако не бях толкова упорит, щях да се замисля за очила за четене. Как ли щеше да изглежда Богарт с очила. Гледа те и ти виждаш два чифта очи. Затворих апарата, върнах и последната касета с микрофилми, облякох си палтото, отидох до един магазин за напитки и купих две бутилки бяло вино.
Карах към „Смитфийлд“, за да вечерям със Сюзън, а движението на север беше задръстено чак до „Стороу драйв“. Минах през хълма, а после надолу по „Кембридж стрийт“, покрай „Холидей Ин“ и излязох зад главния път на Масачузетс. Стигнах до светофара на „Левъртет стъркъл“ почти по същото време, по което и хората, които продължаваха да се движат бавно по „Стороу“. Полицаят от пътната полиция съобщаваше от хеликоптера си, че на моста има голямо задръстване. Завих по 93-а магистрала и продължих на север. Беше шест часа когато излязох от 128-а магистрала на изхода на „Мейн стрийт“ и „Смитфийлд“. В покрайнините на града снегът в по-голямата си част беше още бял. На прозорците бяха запалени свещи, а на вратите имаше коледни венци. Някои хора дори си бяха сложили изображения на Дядо Коледа на покривите, а други бяха украсили храстите пред къщите си с разноцветни лампички. Една къща си имаше пиян Дядо Коледа, сграбчил бутилката под неодобрителния поглед на червеноносия си северен елен. Несъмнено антихристът се спотайваше и в покрайнините.
Къщата на Сюзън се отличаваше с това, че имаше приличаща на прожектор лампа отпред и клонче от бял бор, закачено на месинговото чукче на вратата. Паркирах в алеята пред къщата и тръгнах към вратата, но тя ми отвори преди да стигна до нея.
— Тра-ла-ла — казах аз.
Тя се облегна на рамката на вратата и сложи ръка на бедрото си.
— Хей, Дядо Коледа, отдавна ли си в града? — попита тя.
— Проблемът с вас евреите е, че се подигравате с нашите християнски празници.
Тя ме целуна и взе виното, а за я последвах. Камината в малката й дневна беше запалена, а на масичката бяха сервирани чинии с капоната7 и триъгълни парчета сирийски хляб. Приятният аромат на храната се смесваше с пушека от дървата в камината. Аз вдъхнах дълбоко и казах:
7
Капоната — сицилианско ястие от риба, патладжани, домати, лук, черни маслини и подправки — Бел. ред.