— Нямам нищо общо с това, мамо. Не знам нищо за никакво отвличане. На Спенсър просто му харесва да идва и да ме тормози. Той знае, че не харесвам негърските му приятели. Е, и на някои мои приятели не им харесва той да ме тормози.
— Моето момче няма нищо общо с това — заяви мисис Рой. Гласът й беше гърлен от напрежение.
— Тогава трябва да извикате ченгетата, мисис Рой. Като стоя тук, аз нарушавам закона за неприкосновеността на личната собственост и нямам намерение да си вървя.
Мисис Рой не помръдна. Тя стоеше с единия крак в коридора, а с другия в апартамента.
Манфред изведнъж се обърна и побягна през сводестата врата. Затичах се след него. Отляво беше кухнята, а вдясно имаше малък коридор с две врати. Манфред се втурна в по-близката, а когато го настигнах, наполовина беше извадил малък автоматичен пистолет от чекмеджето на нощното шкафче. С долната част на десния си юмрук блъснах чекмеджето и притиснах ръката му. Той извика веднъж. Сграбчих го за яката на ризата с лявата си ръка и го издърпах обратно в коридора, като го завъртях около себе си и го блъснах в стената срещу вратата на спалнята. После взех пистолета от чекмеджето. Беше маузер, 7,65-милиметров — пистолет, носен от германските пилоти през втората световна война.
Измъкнах пълнителя и дръпнах ударника, за да съм сигурен, че е празен, а после сложих пистолета в страничния си джоб.
Манфред стоеше до стената и смучеше притиснатите пръсти на дясната си ръка. Майка му дойде в коридора и застана до него с ръце на хълбоците.
— Той какво взе от тебе? — попита тя Манфред.
Аз извадих пистолета.
— Това, мисис Рой. Беше в чекмеджето до леглото му.
— Той е за самозащита, мамо.
— Имаш ли разрешително за него, Манфред?
— Разбира се, че имам.
— Дай ми да го видя.
— Не съм длъжен да ти го показвам. Ти вече не си ченге.
— Ти нямаш разрешително, нали, Манфред? — усмихнах се широко. — Нали знаеш какво означава това според закона на щата Масачузетс за огнестрелните оръжия?
— Имам разрешително.
— Според този закон, ако някой бъде осъден за притежаване на нерегистрирано оръжие, получава задължително една година затвор. Присъдата не може да бъде условна, нито може да бъде освободен предсрочно. Това означава цяла година в пандиза, Манфред.
— Манфред, имаш ли разрешително? — попита майка му.
Той поклати глава. И четирите пострадали пръста на дясната му ръка бяха в устата му и той ги смучеше. Мисис Рой ме погледна.
— Не го издавайте — каза тя.
— Бил ли си някога в пандиза, Манфред?
Като продължаваше да си държи пръстите в устата, Манфред поклати глава.
— Има много лоши неща там, Манфред. Много хомосексуализъм, много омраза. Особено се търсят малки руси момчета.
— Не го издавайте — повтори майка му. Тя застана между нас с Манфред. Очите на Манфред бяха стиснати и почти затворени, в ъгълчетата им имаше сълзи.
Аз се усмихнах широко и любезно на майка му. Добрият приятен господин. Вижте как детето ви ще бъде изнасилено в панделата, госпожо.
— Може би ще можем да уредим нещо — казах аз. — Разбери, аз търся Рейчъл Уолъс. Ако ми помогнеш, ще ти върна маузера и няма да казвам нищо лошо за теб на ченгетата.
Гледах към Манфред, но говорех и на майка му.
— Не знам нищо за това — смънка Манфред още с пръстите в устата. Беше се свил, като че ли го болеше стомаха. Аз поклатих тъжно глава.
— Говорете с него, мисис Рой. Не искам да ви го отнемам. Сигурен съм, че имате нужда от него тук, за да се грижи за вас.
Лицето на мисис Рой беше тебеширено бледо, а очите й — леко зачервени. Тя започна да диша тежко, все едно, че беше тичала. Устата й беше леко отворена и аз забелязах, че нямаше предни зъби.
— Направи каквото ти казва той, Манфред. Помогни на този човек, както той ти казва — тя не гледаше Манфред докато говореше. Просто стоеше между него и мен и ме гледаше.
Аз не казах нищо. Всички мълчахме. Стояхме почти неподвижно в коридора. Манфред подсмърчаше по малко. Някакви тръби шумяха.
Като продължаваше да ме гледа, застанала с гръб към Манфред, мисис Рой избухна:
— Ще те вземат дяволите, малко копеле, направи каквото казва този човек. Ти си загазил. Винаги си загазвал. На трийсет години си, а още живееш с майка си и не излизаш никъде от къщи, освен за тези откачени събрания. Защо не оставиш негрите на мира? Защо не оставиш правителството да се занимава с тях? Защо не си намериш добра работа или не учиш нещо, защо не се ожениш или не се махнеш поне веднъж от тая къща, без да се забъркаш в нещо? Сега този човек ще те прати в затвора ако не направиш това, което казва. П най-добре е, по дяволите, да го направиш!