Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Тя участвува ли активно в комитета? — попитах.

— Не ни каза — отговори ми Белсън, — но мисля, че да. Имам чувството, че участвува активно във всичко, в което и синът й участвува. Сигурно даже не му става, без да я пита.

— Проверихте ли семейството? Има и сестра. Куърк каза:

— Какво, по дяволите, мислиш, че правим тук — че си играем на шикалки ли? Разбира се, че проверихме семейството. Сестрата се казва Джералдин.

— Знам това, за бога, — Джералдин Джулия Инглиш — завършила е Гаучър колидж, випуск 1968.

Куърк продължи все едно, че не бях казал нищо:

— Джералдин Джулия Инглиш се е омъжила за някой си Уолтън Уелс през юни 1968 година и се е развела през 1972 година. Работи като модел в Бостън.

— Уелс ли му беше името? — попитах аз.

— Да, Уолтън Уелс, чудесно име, нали?

— Значи по мъж името й е Джералдин Джулия Уелс.

— Ти сбърка, Марти. Изключено е момчето ти да е интелигентно колкото Спенсър — забеляза Белсън.

— За коя агенция за манекени работи?

— „Керъл Коб“ — отвърна Белсън.

— Тя използва там фамилията на мъжа си, нали?

— Да.

— А също и второто си име вместо първото, нали така?

Куърк каза:

— Никой не може да бъде толкова умен колкото Спенсър.

— Тя е известна в рекламите като Джули Уелс, нали? Белсън кимна.

— Господа — казах аз, — това, което имаме тук, е много важна следа. Джули Уелс, която е сестра на Лорънс Търнбъл Инглиш е интимна приятелка на Рейчъл Уолъс.

— Интимна в смисъл на близка ли?

— Интимна в смисъл на интимна — казах аз.

— Откъде знаеш това? — попита Куърк.

Разказах им.

— Много мило, че ни го каза още в началото — забеляза иронично Куърк. — Добре, че спомена името й когато започвахме разследването, за да можем да проследим всяка възможна нишка. Наистина много мило — този път в гласа на Куърк нямаше ирония.

— Знам, че трябваше да ви кажа — отговорих аз. — Направих грешка.

— Да, няма съмнение, че си направил грешка — каза Куърк. — Такива грешки се плащат скъпо — знаеш ли това?

— Ти не си светият дух, Куърк. И никой от вас не е, момчета. Не съм длъжен всеки ден да тичам да ви докладвам всичко, което знам. Предположих, че при тази мадама нещата са наред и не исках да я набърквам в тая работа. Представяте ли си голямо заглавие в „Херълд Америкън“: Любовница на лесбийка заподозряна в отвличане.

— А може да си сгрешил, като си си представил заглавието. Може би твоята приятелка Рейчъл е изчезнала завинаги, само защото не си ни казал нещо.

— Но може също така това да не означава нищо, по дяволите — казах аз. — Може би правиш от мухата слон.

Бях се облегнал назад със стола си, а кракът ми беше върху ръба на бюрото на Куърк. Той се наведе над мен и ми бутна крака:

— Махни си мръсния крак от бюрото ми.

Скочих веднага, същото направи и Куърк.

— Бомба сте! — рече Белсън. — Ще се биете до смърт, а после победителят ще трябва да търси Рейчъл Уолъс — той драсна клечка кибрит от подметката на обувката си и запали нова пура.

Все още прав, Куърк попита:

— Колко всъщност плащаш за тези проклети пури?

Между две всмуквания Белсън отвърна:

— Петнайсет цента парчето.

Куърк седна и каза:

— Минали са те.

— Евтини са, но не миришат лошо — отвърна Белсън.

Аз също седнах.

След това Куърк каза:

— Добре, Джули Уелс е член на семейство Инглиш — той отново се беше наклонил назад с въртящия се стол, гледаше втренчено в тавана, а ръцете му лежаха спокойно върху страничните облегалки. Уредът за упражнения беше точно пред него върху почти празното бюро. — Тя също така е в интимни отношения с Рейчъл Уолъс, а това означава, че е лесбийка или поне бисексуална.

Аз отново си сложих крака върху бюрото на Куърк, а той продължи:

— Брат й, от друга страна, протестира срещу Рейчъл Уолъс и я нарича лесбийка, а също така й казва, че е неморална и трябва да бъде спряна.

— Ние имаме тук семеен конфликт — каза Белсън. — Или поне странно съвпадение.

— Може би е точно това и нищо повече — намесих се.

Куърк свали очите си от тавана и наклони напред въртящия се стол, докато краката му не докоснаха пода.

— Може би — отбеляза той, — но нямаме много полза, ако приемем, че е така.

— По-добре е да се разберем как ще се оправяме — казах. — Не можем просто да нахлуем и да я обвиним в това, нали?

— Ти имаше възможността да се разбереш с нас за това, приятелю, и не я използва. Сега ние ще решим как да се оправяме.

— Куърк, ти да ми дадеш урок ли искаш или да намериш Рейчъл Уолъс? — попитах аз.

— И двете. Махай се — отвърна той.

— А какво ще кажеш да ми дадеш адресите на Коди и Мълреди.