— Може би мадам ще ми разреши да се присъединя към нея? — попитах аз.
— Може би — отвърна тя. И аз отпих от виното.
— А може би по-късно бихме могли да се чукаме — каза тя.
Засмях се насред глътката вино, задавих се и останах без дъх, като разплисках виното върху ризата си.
— А може би не — добави тя.
— Не флиртувай с мен, когато пия — казах аз, щом отново успях да си поема дъх. — По-късно мога да те взема насила.
— Леле Боже!
Сипах й в чинията спагети и броколи, сложих и на себе си. Снегът навън продължаваше да вали равномерно. В стаята светеше само една лампа, по-голямата част от светлината идваше от огъня в камината, където горяха цепеници от ябълково дърво и миришеше приятно. Тлеещите въглени и равномерният нисък пламък на огъня обагряха стаята в бледорозово. Ние мълчахме. Пламъкът леко изсъска, изкарвайки последните капки смола от дървата. Тялото вече не ме болеше както преди. Спагетите бяха чудесни. Виното беше студено. А като гледах Сюзън, изпитвах болка в гърлото. Ако намерех и Рейчъл Уолъс, щях да повярвам в Бога.
26
Този кратък декемврийски ден в Бостън слънцето изгря безрадостно и почти незабележимо над страшно многото сняг. Погледнах будилника. Беше шест часът сутрин та. Навън беше много спокойно, като снегът заглушаваше обичайните утринни шумове. Аз лежах обърнат надясно, а лявата ми ръка беше върху голото рамо на Сюзън. Косата й се беше отпуснала през нощта и разбъркана покриваше възглавницата. Лицето й беше обърнато към мен, а очите й бяха затворени. Тя спеше с леко отворена уста и дъхът на вино леко се носеше над възглавницата. Вдигнах се на лакът и погледнах през прозореца. Снегът продължаваше да вали — равномерно и под наклон. Очевидно вятърът го носеше. Без да отваря очи Сюзън ме притегли обратно към себе си и издърпа завивките върху нас. Сгуши се в леглото и продължи да лежи спокойно.
— Искаш ли да закусим рано или имаш други планове?
Тя притисна лицето си в рамото ми:
— Носът ми е студен — каза тя с приглушен глас.
— На твоите услуги — отвърнах.
Прокарах ръка по очертанията на тялото й и я потупах отзад. Тя сложи дясната си ръка върху долната част на гърба ми и се притисна малко по-силно в мен.
— Винаги съм си мислила — каза тя, като продължаваше да притиска лице в рамото ми, — че мъжете на твоята възраст имат проблеми със сексуалните си функции.
— О, разбира се, че имаме. Аз бях два пъти по-буен преди двайсет години.
— Сигурно са те държали в клетка — отбеляза тя.
Пръстите й се плъзнаха нагоре по гърба ми — прешлен по прешлен.
— Да — отвърнах, — но можех да стигам и през решетките.
— Сигурна съм, че е било така — все още със затворени очи тя вдигна глава и ме целуна с отворена уста.
Беше почти осем, когато отново се надигнах и взех душ. Сюзън също си взе душ, докато правех закуската и палех огън в камината. После седнахме пред нея и ядохме царевичен хляб, омесен с мляко и конфитюр от горски ягоди и пихме кафе.
В девет и петнайсет, след като изядохме хляба и конфитюра, а аз прочетох „Бостън глоуб“ и изгледах сутрешните новини по телевизията, се обадих в офиса си. Някой ми беше оставил телефонен номер, на който да се обадя.
Набрах номера и веднага се обади женски глас. Аз казах:
— Спенсър е на телефона. Съобщиха ми да се обадя на този номер.
А тя отвърна:
— Спенсър, аз съм Джули Уелс.
— Къде си? — попитах.
— Няма значение — отговори ми тя. — Трябва да се видя с теб.
— Все едно сме в някой стар филм на Марк Стивънс.
— Моля?
— И аз искам да те видя — казах. — Къде да се срещнем?
— Нали знаеш, че е обявено бедствено положение заради снега. Всичко е блокирано.
Това вече го нямаше в старите филми на Марк Стивънс.
— Ти определи някое място — предложих, — аз ще дойда там.
— Кафенето на „Паркър Хаус“.
— Кога?
— В девет и половина.
— Тогава до скоро виждане.
— Не искам никой друг да знае къде съм, Спенсър.
— Тогава ми кажи: „Провери да не те следят“, а аз ще ти отговоря: „Не се тревожи, ще внимавам“.
— Не, няма да ти го кажа. Точно това имам предвид.
— Добре, моето момиче, ще бъда там.
Затворихме едновременно. Сюзън беше в банята и се гримираше. Мушнах вътре глава и казах:
— Трябва да изляза и да поработя малко.