— Не ми пука от тона ти, копеле такова — каза Рейчъл Уолъс. — Аз имам напълно закон но основание д а държа д а не се разсейваш с приятелката си, за да можеш да вършиш онова, за което съм те наела и за което ти плащам. В случай на опасност за кого би се погрижил най-напред, за нея или за мен?
— За нея — казах аз.
— В такъв случай, предлагам тя да не е винаги с нас.
— Няма да бъде — успокоих я аз. — Съмнявам се, че би го изтърпяла.
— Възможно е да променя решението си за тази вечер — каза тя.
— Възможно е и аз да променя своето.
— Чакайте! Чакайте сега — намеси се Тикнър. — Сигурен съм, че Рейчъл не искаше да каже нищо лошо. Тя има право, Спенсър, сигурен съм, че разбираш това.
Аз не казах нищо.
— За тази вечер, естествено, е напълно разбираемо — рече Тикнър. — Ти си имал среща. Не си могъл да знаеш, че Рейчъл ще поиска да си с нея тази вечер. Сигурен съм, че ще й е приятно да вечеря с вас двамата.
Рейчъл Уолъс не каза нищо.
— Вероятно би могъл да се обадиш на дамата и да я поканиш.
На Рейчъл Уолъс не й хареса, че Тикнър употреби думата „дама“, но се задоволи само да му отправи пълен с отвращение поглед. Той не забеляза или отказа да забележи, не знам кое от двете.
— Къде ще вечеряме? — обърнах се аз към Рейчъл.
— Искам да е в най-добрия ресторант в града — рече тя. — Имаш ли някакво предложение.
— Най-добрият ресторант в града не е в града. Намира се в Марбълхед, нарича се „Розали“.
— Каква е кухнята там?
— Северноиталианска. Еклектична. Преобладават специалитети на заведението.
— Без разни кюфтета? Без пици?
— Без нищо такова.
— Ти знаеш ли го този ресторант, Джон?
— Не съм ходил в него. Чувал съм, че е отличен.
— Много добре, отиваме. Кажи на приятелката си, че ще я чакаме там в седем часа. Аз ще се обадя за резервации.
— Приятелката ми се казва Сюзън. Сюзън Силвърман.
— Добре — каза Рейчъл Уолъс.
4
„Розали“ се намира в обновена търговска сграда в една от най-лошите части на Марбълхед. Но най-лошата част на Марбълхед е едробуржоазна. Търговската сграда, вероятно, някога е произвеждала щипки за банкноти.
Към ресторанта водеше стълбище, а зад вратата имаше малък бар за правостоящи. Сюзън беше на бара и пиеше чаша шабли4, разговаряйки с някакъв млад мъж със сако от рипсено кадифе и карирана риза. Мъжът имаше стражарски мустаци, засукани нагоре. Хрумна ми да го удуша с тях.
Спряхме за момент при вратата. Сюзън не ни виждаше, а Уолъс се оглеждаше за метр д’отела Сюзън беше облечена в двуреден жакет от камилска вълна и пола от същата материя. Под жакета се виждаше горскозелена риза, разкопчана на шията. Беше обута с високи ботуши, които се губеха под полата. Винаги имах чувството, че когато я срещна внезапно в малко необичайно обкръжение, сбор от фанфари би трябвало да свирят тревога и туш. Приближих се до нея и казах:
— Извинявай, но щом те видя, сърцето ми започва да пее като априлски ден на крилете на пролетта.
Тя се обърна към мен, усмихна се и рече:
— Всички така ми говорят — посочи към младия мъж със стражарските мустаци. — Това е Том — представи го тя. После, с насмешливи, зли пламъчета в очите си, добави — Том бе така добър да ме почерпи чаша шабли.
— Броя: Едно! — обърнах се аз към Том.
— Моля? — каза той.
— Това е краят на един стар виц — поясних. — Приятно ми е.
— Да — рече Том, — и на мен.
Метр д’отелът беше застанал до Рейчъл Уолъс, облечен в тъмнокадифян костюм с жилетка под сакото.
— Вземи си виното и ела — казах аз.
Сюзън се усмихна на Том и двамата се приближихме към Уолъс.
— Рейчъл Уолъс — представих я аз, — Сюзън Силвърман. Сюзън подаде ръка и каза:
— Здравей, Рейчъл. Мисля, че пишеш чудесни книги. Уолъс се усмихна, пое ръката й и каза:
— Благодаря. Приятно ми е да се запознаем.
Метр д’отелът ни отведе до нашата маса, подаде ни менюто и каза:
— Сега иде изпратя някого да вземе поръчката ви за аперитива.
Седнах срещу Сюзън, вдясно от Рейчъл Уолъс. Тя бе жена с приятна външност, но в съседство със Сюзън изглеждаше така, сякаш е била прана в силен разтвор от белина. Тя беше силна личност, интелигентна, известна, но аз изпитвах съжаление към нея като я гледах редом със Сюзън. От друга страна, изпитвах съжаление към всички жени, когато ги сравнявах със Сюзън.
— Разкажи миза Спенсър — каза Рейчъл. — Отдавна ли го познаваш?
— Запознахме се през 1973-та — рече Сюзън, — но винаги съм го познавала.
— Така й се струва — казах аз. — И то само, когато говоря.
4
Шабли — марка бяло сухо вино, което се произвежда в Шабли, Сев. Бургундия, Франция. Бел. ред.