– В стаята на Харви няма нищо – съобщи ни Майкъл, когато се присъедини към нас във фоайето на Големия театър, след като бе преминал през безкрайните проверки на входа.
Часът беше 19 и 30. След половин час представлението трябваше да започне. Така и не успяхме да вземем преднина пред Харви. Предстоеше ни да чуем името на убиеца от устата на актьорите заедно с останалите зрители. Тревожеше ни мисълта как ще реагира той, ако се намира в залата.
* * *
Часът беше 19 и 58. Зад кулисите, няколко минути преди да излязат на сцената, Харви бе събрал актьорите в коридора, който водеше към гримьорните. Пред него бяха Шарлот Браун, Дакота и Джери Идън, Самюъл Падалин, Рон Гъливър, Мета Островски, Стивън Бергдорф и Алис Филмор.
– Приятели – каза им той, – надявам се, че сте готови да изпитате трепета на триумфа и на славата. Вашето изпълнение, уникално в цялата история на театъра, ще разтърси цялата нация.
* * *
Двайсет часът.
Залата потъна в мрак. Зрителите веднага притихнаха. Напрежението едва ли не придоби плът. Спектакълът започваше. Тримата с Дерек и Ана бяхме прави зад последния ред, всеки застанал до една от вратите.
Кметът Браун излезе на сцената за речта по откриването. Сетих се за откъса от видеозаписа на същия момент, но преди двайсет години, който Стефани Мейлър беше оградила с флумастер.
След няколко общи фрази кметът приключи своето слово с думите: „Това е фестивал, който ще остане запечатан в паметта на всички нас. Нека представлението започне“. Сетне слезе от сцената и седна на първия ред. Завесата се вдигна. Публиката изтръпна.
На сцената Самюъл Падалин е в ролята на мъртвеца, а редом с него Джери е полицай. В един ъгъл Стивън и Алис, всеки с автомобилен волан в ръцете, представят изнервени шофьори. Дакота пристъпва плахо. Тогава Харви обявява:
Зловеща нощ. Вали дъжд. На извънградския път движението е парализирано: оформило се е грамадно задръстване. Ядосани водачи натискат клаксоните.
Клаксоните не се чуват, но докато се преструват, че ги натискат, Стивън и Алис се карат. „Алис, трябва да направиш аборт! – Никога! Стивън, това е твое дете и трябва да поемеш отговорност.“
Харви продължава:
Млада жена върви по банкета край спрените коли.
Младата жена (Дакота) : Какво се е случило?
Полицаят (Джери): Един убит. Пътно произшествие с мотоциклет.
Младата жена: Произшествие с мотоциклет ли?
Полицаят: Да, ударил се е с пълна скорост в крайпътно дърво. Смазан е на пита.
Зрителите са замръзнали на местата си. Харви изкрещява: „Мъртвешки танц!“ След него актьорите възкликват: „Мъртвешки танц!“ „Мъртвешки танц!“. Островски и Рон Гъливър се появяват по слипове и публиката избухва в смях.
Гъливър притиска към гърдите си препарирана росомаха и декламира: „Росомахо, прекрасна росомахо, спаси ни от тъй близкия край!“. Целува животното и го захвърля на земята. Островски разперва ръце и като се опитва да не обръща внимание на смеха, който идва откъм залата, на свой ред произнася:
Dies iræ, dies illa,
Solvet sæclum in favilla!
В този момент забелязвам, че листовете, които обичайно държи Харви, не са в ръцете му. Отивам при Дерек.
– Харви беше казал, че ще раздава репликите на актьорите сцена по сцена, но в ръцете си не държи нищо.
– Какво означава това?
Сцената с песента на Шарлот в клуба тъкмо започва, когато ние напускаме тичешком залата и се вмъкваме зад кулисите. Откриваме, че гримьорната на Харви е заключена. С ритник разбиваме вратата. Виждаме на бюрото полицейското досие, но преди всичко прословутата купчина листове. Започваме да ги разгръщаме. Отгоре са изиграните вече сцени, а след бара идва ред на Меган, която излиза сама и обявява:
Часът на истината настъпи. Името на убиеца е…
Изречението завършва с многоточие. След това няма нищо. Празни страници. Дерек отначало се стъписа, след което възкликна:
– О, боже мой, Джеси! Ти беше прав! Харви няма никаква представа кой е убиецът: просто очаква той да се издаде сам, като прекъсне представлението.
В същия този момент Дакота пристъпваше сама на сцената. С пророчески глас тя обяви: Часът на истината настъпи.
Двамата с Дерек на бегом излязохме от гримьорната: трябваше да прекратим спектакъла, преди да се е случило нещастие. Твърде късно. Залата потъна в пълен мрак. Черната нощ. Осветена остана само сцената. Дакота започна: Името на убиеца е…