– Фантастична е.
– Това ще бъде моята мечта – усмихна се тя. – Джеси, обещай ми, че един ден ще си имаме наш ресторант.
– Обещавам ти.
– Обещай ми истински. Кажи ми, че един ден ще имаме ресторант в някое тихо кътче. Никаква полиция, никакъв Ню Йорк, само и единствено спокоен живот.
– Обещавам ти.
2
ОПУСТОШЕНИЕ
Неделя, 27 юли – сряда, 30 юли 2014 година
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Неделя, 27 юли 2014 г.
Часът беше седем сутринта. Над Орфия се разсъмваше. През нощта никой не беше спал.
В центъра на града цареше пълно опустошение. Главната улица все още беше напълно блокирана, задръстена от патрулни коли и линейки, полицаи бродеха по нея, прескачайки всевъзможни предмети, захвърлени от зрителите, изпаднали в паника след изстрелите в Големия театър.
Първоначално бяха предприети енергични мерки. До среднощ полицейски екипи претърсваха района в опит да открият стрелеца. Усилията им останаха напразни. След това се наложи да се обезпечи сигурността в града, за да се избегне плячкосването на магазини в суматохата. Извън периметъра за охрана бяха опънати палатки на спешната помощ за леко ранените, в повечето случаи пострадали в блъсканицата, и на изпадналите в шок. Що се отнася до Дакота Идън, тя бе откарана с хеликоптер в безнадеждно състояние до болница в Манхатън.
Раждащият се нов ден обещаваше да бъде по-спокоен. Трябваше да се изясни случилото се в Големия театър. Кой беше стрелецът и как бе успял да вкара оръжие, въпреки всички взети мерки?
В управлението на градската полиция, където напрежението не спадаше, Ана, Дерек и аз се готвехме да разпитаме всички членове на трупата, преки очевидци на събитията. В паниката те се бяха пръснали из града, така че никак не беше лесно да ги открием и да ги доведем. Сега те се намираха в заседателната зала, като едни спяха на пода, други клюмаха на голямата маса, в очакване да бъдат изслушани. Липсваха единствено Джери Идън, придружил Дакота на хеликоптера, и Алис Филмор, която засега оставаше неоткриваема.
Пръв влезе за разпит Кърк Харви, разговорът с когото щеше да приеме неочаквана за нас насока. Кърк вече не се ползваше с ничия закрила, така че подходихме към него без много церемонии.
– Казвайте какво знаете, по дяволите! – крещеше му Дерек и го разтърсваше като парцалена кукла. – Искам веднага име, инак ще ви разбия зъбите. Искам име! Незабавно!
– Но аз нищо не знам – хленчеше Харви. – Кълна ви се.
Дерек яростно го блъсна в стената. Харви се строполи на пода, но аз го вдигнах и го поставих обратно на стола.
– Сега вече трябва да говорите – заповядах му аз. – Трябва да ни кажете всичко. Нещата стигнаха твърде далече.
Кърк се сви, готов да се разплаче.
– Как е Дакота? – запита едва чуто той.
– Зле! – кресна му Дерек. – По ваша вина!
Харви се хвана за главата. Вече по-спокойно го подканих:
– Трябва да ни разкажете всичко от самото начало. За какво ви беше тази пиеса? Какво всъщност ви е известно?
– Пиесата беше уловка – промълви той. – Никога не съм имал и най-малка представа за самоличността на извършителя на четворното убийство.
– Но сте знаели, че вечерта на 30 юли 1994 година истинската му цел е била Меган Падалин, а не кметът Гордън?
Харви кимна.
– През октомври 1994 година – започна той, – когато щатската полиция обяви Тед Тененбаум за извършител на четворното убийство, аз все още имах известни съмнения. Знаех от Островски, че на волана на камионетката е била Шарлот, което не можех да си обясня. Въпреки това едва ли щях да продължа да разследвам, ако няколко дни по-късно не ми се бяха обадили съседите на Гордънови. Бяха открили два куршума, забити в рамката на вратата на техния гараж. Следите не бяха особено видими и затова те ги бяха забелязали само защото имаха намерение да пребоядисват вратата. Отидох на място, извадих куршумите и ги изпратих в лабораторията на щатската полиция за сравнение с куршумите, извадени от жертвите. Оказа се, че са от същото оръжие. Траекторията сочеше, че са били изстреляни откъм парка. Тогава разбрах, че целта е била Меган. Убиецът не я беше улучил в парка, тя е побягнала към къщата на кмета, по всяка вероятност да подири помощ, но е била застигната и убита. Едва след това са били застреляни Гордънови, защото са станали свидетели на случилото се.
Дадох си сметка, че всъщност Харви е дяволски прозорлив полицай.
– А защо ние не научихме за това? – запита го Дерек.
– Навремето аз отчаяно опитвах да се свържа с вас – оправда се Харви. – Напразно търсих теб и Розенбърг в центъра на щатската полиция. Оттам ми казаха, че сте претърпели злополука и известно време сте извън строя. Когато споменах, че става въпрос за четворното убийство, ми беше обяснено, че разследването е приключило. Тогава потърсих всеки от вас. Когато отидох при теб, Дерек, бях отпратен от някаква млада жена, която ми заяви повече да не идвам, да те оставя на мира и в никакъв случай да не споменавам пред теб за този случай. След това няколко пъти звъних у Джеси, но никой не ми отвори!