– Само че в очите на публиката щяхте да минете за пълен идиот – отбеляза Ана.
– Не толкова, колкото кметът Браун. Неговият фестивал щеше да се провали и зрителите щяха да си искат обратно парите за билетите. Той щеше да се изложи и да загуби всякакви шансове за преизбиране.
– Излиза, че целта ви е била да му навредите?
– Целта ми беше вече да не съм сам. Всъщност „Черната нощ“ е моята бездънна самота. За съжаление, онова, което успях да направя, е да навредя на някои хора. Сега заради мен младата Дакота се намира между живота и смъртта.
Настъпи мълчание. Накрая се обърнах към Кърк:
– Имали сте право във всяко отношение. Ние открихме вашата пиеса. Кметът Гордън я е съхранявал в банков сейф. В нейния текст беше кодирано името на Джеремая Фолд, загиналият в злополуката с мотоциклет. Оказва се, че има връзка между Джеремая, кмета Гордън и Меган Падалин. Успели сте да разкриете всичко това и сега разполагате с всички парченца от пъзела. Остава ни само да ги подредим.
– Позволете ми да ви помогна – помоли Кърк. – Така поне отчасти ще поправя стореното.
Кимнах в знак на съгласие.
– Само при условие, че се държите прилично.
– Имаш думата ми, Джеси.
Искахме преди всичко да разберем какво се бе случило предишната вечер в Големия театър.
– Бях до сцената и гледах Дакота – каза ни Кърк. – До мен бяха Алис Филмор и Джери Идън. Неочаквано се разнесоха изстрелите. Дакота падна. Двамата с Джери се втурнахме към нея, а почти веднага пристигна и Шарлот.
– Видяхте ли откъде дойдоха изстрелите? – запита го Дерек. – От първия ред? Откъм сцената?
– Така и не разбрах. В залата беше тъмно, а прожекторите биеха право в очите ни. Във всеки случай стрелецът със сигурност е бил сред публиката, защото Дакота беше улучена в гърдите и се намираше с лице към залата. Онова, което не мога да си обясня, е как е било внесено оръжието. Мерките за сигурност бяха изключително строги.
В опит да отговорим на този въпрос, преди да разпитаме останалите членове на трупата, се събрахме в една заседателна зала с майор Маккена, Монтейн и кмета Браун, за да обобщим ситуацията.
На този етап не разполагахме с никакви данни за самоличността на стрелеца. Никакви улики. В Големия театър нямаше камери, а разпитаните свидетели не бяха видели нищо. Всички до един повтаряха едно и също: по време на стрелбата в залата било тъмно. „Цареше пълен мрак – казваха те. – Чуха се гърмежи, момичето падна, а след това настана пълна бъркотия. Как е горката актриса?“
Ние самите не знаехме нищо за състоянието ѝ.
Маккена ни осведоми, че оръжието не е било открито нито в залата, нито в околните улици.
– Стрелецът се е възползвал от настъпилата паника, за да се измъкне от Големия театър и да се отърве от оръжието – завърши Маккена.
– Не можехме да попречим на хората да излязат – добави Монтейн, сякаш просеше извинение. – В противен случай щяха да се изпотъпчат един друг и щеше да има убити. Никой не е предполагал, че опасността ще дойде отвътре, залата беше напълно обезопасена.
Именно в това отношение и въпреки наличието на каквито и да било улики, ни предстоеше да осъществим значителен напредък.
– Как е било възможно въоръжено лице да проникне във вътрешността на Големия театър? – запитах аз.
– Не мога да си го обясня – призна Маккена. – момчетата, заети с достъпа до залата, имат опит в подобни операции. Обезпечавали са международни конференции, паради, посещения на държавния глава в Ню Йорк. Следват стриктно строга процедура: залата беше предварително претърсена с помощта на кучета за експлозиви и огнестрелни оръжия, а след това беше поставена под строго наблюдение. Никой не би могъл да се промъкне през нощта. После, при влизането зрителите и актьорите минаха пред детектори за метал.
И все пак нещо ни убягваше. На всяка цена трябваше да разберем как в залата се бе появило оръжие. За изясняване на обстоятелствата Маккена извика служителя от щатската полиция, който отговаряше за обезопасяването на залата. Той ни повтори дума по дума процедурата такава, каквато ни я беше описал майорът.
– След претърсването залата беше обезопасена във всяко отношение и остана такава до началото на представлението – увери ни служителят. – Спокойно бих допуснал в нея дори президента на Съединените щати.
– А след това всички минаха през съответния контрол? – запита Дерек.
– Всички без изключение.
– Ние обаче не бяхме проверени – отбеляза Ана.
– Полицаите, които показваха служебна значка, не бяха претърсвани – призна служителят.
– А много ли такива влязоха в залата? – поинтересувах се аз.
– Не, капитане, само няколко цивилни полицаи, все наши момчета. Те на няколко пъти излизаха и влизаха, за да проверят дали всичко е наред.