– Всеки път когато затворя очи, виждам пред себе си онзи мъж с пистолети в ръце. Не забелязвам, че те са прикрепени към дланите му със скоч, гледам го право в очите. Струва ми се, че е изплашен, но не се подчинява. Пред него е момиченцето със завързани очи…
– Ана, поне тук недей. Нали дойдохме, за да не мислиш за това? Как би могла да се съсредоточиш върху нещо различно, след като непрекъснато предъвкваш едно и също?
– Мамка му, Марк! – възкликнах аз. – Та нали то наистина се случи!
Не само повиших глас, но и махнах с ръка и съборих чашата с кафе. Клиентите от съседните маси ни изгледаха. Чувствах се напълно отпаднала.
– Ще ти поръчам друго – опита се да ме успокои Марк.
– Недей, няма нужда… Иска ми се да повървя, да остана за малко сама. Ще се разходя в парка и ще се видим у дома.
Със задна дата съзнавам какъв беше проблемът на Марк: той не искаше да разговаряме за случилото се. Аз обаче изобщо не се интересувах от мнението му, нито търсех одобрението му: просто исках някой да ме изслуша, докато той се стараеше да се държи така, все едно нищо не се е случило или че всичко е забравено.
Желанието ми бе да мога да говоря свободно. По съвета на психоложката към отдела разговарях с колегите. Те се отнасяха към мен с изключително внимание: с някои отивах да пийна по чашка, други ме канеха на вечеря у тях. Това общуване ми подейства добре, но за нещастие, Марк си втълпи, че имам връзка с един мъж от екипа.
– Много странно – подхвърли ми той, – вечер винаги се връщаш в добро настроение. А с мен си съвсем различна.
– Марк, не говориш сериозно. Просто останах на кафе с един колега. Той е женен и има две деца.
– Е, това, че е женен, все пак е твърде утешително! Известно е, че женените мъже никога не изневеряват на жените си.
– Само не ми казвай, че ревнуваш?
– Ана, с мен по цял ден си мрачна. Развеселяваш се само когато излизаш сама. Да не ти напомням кога за последен път сме спали заедно!
Така и не успях да убедя Марк, че си въобразява. Или може би не му напомнях достатъчно често, че го обичам? Във всеки случай бях виновна, че съм твърде заета с мислите си и не му обръщам достатъчно внимание. Накрая той потърси онова, което му лисваше, у своя колежка, която само това чакаше. Цялата кантора разбра, включително и аз. В деня, когато научих, се преместих да живея у Лорийн.
Сетне настъпи период, през който Марк съжаляваше, оправдаваше се и ме молеше да му простя. Направих си самокритика пред моите родители и след като той им изплака мъката си, те застанаха на негова страна.
– Ана, как е възможно? – смъмри ме майка ми. – Четири месеца без сексуален живот.
– Марк ли ти каза това? – стъписах се аз.
– Да, и плака.
Мисля си, че най-тежко преживях не изневярата на Марк, а това, че привлекателният мъж, на когото можех винаги да разчитам, който спасяваше пострадали в ресторанта и очароваше компанията, се бе превърнал в хленчещо същество, което се оплаква пред мама, че твърде рядко правим секс. Съзнавах, че нещо между нас се бе пречупило, и накрая, през юни 2013 година, той склони да се разведем.
Бях твърде изморена от Ню Йорк, от жегата, от смазващите му размери, от непрестанния шум и от светлините, които никога не загасваха. Имах желание да отида другаде, нуждаех се от промяна и за мой късмет тъкмо тогава в „Нюйоркско списание за литература“, за което бях абонирана, попаднах на статия, посветена на Орфия.
Най-големият от малките театрални фестивали
Стивън Бергдорф
Познавате ли прелестното градче Орфия, сгушено в пазвите на Хемптънс? Райското кътче, където въздухът изглежда по-чист, а животът по-безметежен откъдето и да било другаде. Там всяка година се провежда театрален фестивал, чиято основна постановка е винаги стойностна и на високо професионално равнище. [… ]
Сам по себе си градът си струва да бъде видян. Главната улица е обиталище на спокойствието. Кафенетата и ресторантите са уютни и привлекателни, а в магазините ще ви посрещнат с усмивка. Същевременно тук кипи живот и се предлагат всякакви развлечения. [… ] Ако имате възможност, изберете хотел „Езерен Палас“, разположен недалеч от града, на брега на величествено езеро и гора, от която лъха омая. Гледката напомня декор от филм. Персоналът е изцяло на ваше разположение, стаите са просторни и обзаведени с вкус, а ресторантът предлага изискано меню. Веднъж опитал от тази наслада, човек трудно се разделя с нея.
Взех си няколко дни отпуск, който да съвпадне с фестивала, запазих стая в „Езерен Палас“ и заминах за Орфия. Статията не преувеличаваше: на две крачки от Ню Йорк открих един чуден свят, съхранил първичната си свежест. С удоволствие бих живяла там. Бях очарована от малките улички, от киното, от книжарницата. Орфия ми се стори идеално място, където бих могла да променя обстановката и живота си.