Стоях прав на естрадата, с превързана ръка и наведена глава. Не ми беше притрябвал нито този медал, нито церемонията, но майор Маккена ми заяви, че един отказ от моя страна ще бъде приет много зле от началството.
Джеси стоеше в дъното на залата, за да не привлича вниманието. Не пожела да заеме отреденото му място на първия ред. Изглеждаше разстроен. Дори не смеех да го погледна.
След продължила дълго реч началникът на полицията пристъпи към мен, окачи тържествено медала на врата ми и заяви: „Сержант Дерек Скот, за проявена храброст при изпълнение на служебните задължения и затова че спасихте живота на колега, рискувайки своя, ви присъждам това отличие. Вие сте пример за всеки полицай“.
След тези думи той ми отдаде чест и музиката подхвана победен марш.
Стоях безразличен към всичко, вперил поглед в пространството. Ненадейно зърнах Джеси да плаче и усетих как се просълзявам. Слязох от естрадата и се втурнах към малката врата, водеща към съблекалните. Свалих медала и гневно го захвърлих на земята. Сетне приседнах на една пейка и на свой ред се разплаках.
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Вторник, 29 юли 2014 г.
3 дни след премиерата
Това беше последният обрат в разследването.
Ето че оръжието на престъплението от 1994 година, което навремето така и не беше открито, отново се появяваше. Пистолетът, с който бяха убити Гордънови и Меган Падалин, сега беше използван да затвори устата на Дакота. Това означаваше, че Стефани е била права от самото начало: Тед Тененбаум нямаше нищо общо с четворното убийство.
Сутринта майорът привика мен и Дерек в регионалния център на щатската полиция в присъствието на заместник-прокурора.
– Длъжен съм да съобщя на Силвия Тененбаум – каза ни той. – Прокуратурата започва нова проверка по случая. Исках да го имате предвид.
– Благодаря, шефе – отвърнах аз. – Наясно сме.
– Възможно е Силвия Тененбаум да подаде жалба не само срещу полицията, но и срещу самите вас.
– Независимо дали е бил виновен, или не, за четворното убийство, Тед Тененбаум не се подчини на полицейско разпореждане и се опита да избяга. Ако ни беше послушал, нищо нямаше да му се случи.
– Само че Дерек нарочно е блъснал колата му и я е съборил от моста – отбеляза заместник-прокурорът.
– Опитвахме се да го спрем! – обади се възмутено Дерек.
– Имало е и други начини – възрази заместник-прокурорът.
– Така ли? – разсърди се Дерек. – И какви по-точно? Изглежда, сте специалист по преследванията на заподозрени?
– Нямаме намерение да ви обвиняваме в нищо – каза помирително майорът. – Отново прегледах материалите по делото: всичко сочи към Тед Тененбаум. Неговата камионетка е забелязана в близост до мястото, където малко след това е извършено престъплението, мотивът е изнудване от страна на кмета, налице са банковите извлечения, Тененбаум е притежавал пистолет от същата марка като този на извършителя, а освен това е бил и добър стрелец. Кой друг би могъл да бъде освен него?
– И все пак впоследствие всички тези улики отпаднаха една по една – въздъхнах аз.
– Известно ми е – каза печално майорът. – Само че всеки друг на ваше място би се заблудил. Нямате никаква вина. Боя се обаче, че Силвия Тененбаум няма да се задоволи с това обяснение и ще предприеме всякакви действия, за да получи възмездие.
От друга страна, при нашето разследване кръгът се бе затворил. През 1994 година убиецът на Меган Падалин беше премахнал Гордънови, станали неволни свидетели. Двамата с Дерек бяхме следвали грешната следа, тръгваща от кмета Гордън и водеща към Тед Тененбаум, и това бе дало възможност на убиеца да спи спокойно в продължение на двайсет години. До момента, когато Стефани бе започнала свое собствено разследване, насърчавана от Островски, който от самото начало се бе съмнявал във вината на Тененбаум, тъй като е знаел, че не той е бил на волана на камионетката. Сега вече всички следи водеха към истинския убиец, премахнал един по един онези, които биха могли да го разобличат. Бе започнал с Гордънови, след това бе убил последователно Стефани, Коди и накрая се бе опитал да затвори устата на Дакота. Убиецът беше тук, сред нас, пред очите ни. Трябваше да действаме умно и бързо.
След разговора с майор Маккена използвахме, че сме в регионалния център на щатската полиция, и минахме през кабинета на съдебния лекар Ранджит Сингх, който беше също така експерт по профилите на престъпници. Беше се запознал с досието по случая, за да ни помогне и очертае характеристиката на убиеца.