– Значи, според вас е някой от нейното обкръжение? – учуди се Майкъл.
Както преди това се бяхме запитали кой знае, че кметът Гордън няма да участва в откриването на фестивала, сега си зададохме въпроса на кого е било известно, че по това време Меган ще бъде в парка.
Едно по едно записахме върху дъската имената на заподозрените:
Мета Островски,
Рон Гъливър,
Стивън Бергдорф,
Шарлот Браун,
Самюъл Падалин.
– Нека видим кой ще отпадне – предложи Дерек. – Ако приемем по принцип, че извършителят е мъж, това засега изключва Шарлот Браун. Впрочем тогава тя не е живеела в Орфия и не е била свързана по никой начин с Меган Падалин, а още по-малко е имала възможност да проследи навиците ѝ.
– Ако се съгласим с твърдението на профайлъра – добави Ана, – убиецът в никакъв случай не би искал да бъде възобновено разследването от 1994 година. Следователно бихме могли да изключим и Островски. Защо ще иска от Стефани да изяснява случая, а след това да я убива? Пък и той не живее в Орфия и няма връзка с Меган Падалин.
– В такъв случай остават Рон Гъливър, Стивън Бергдорф и Самюъл Падалин – заключих аз.
– Гъливър напуска полицията, макар че му остават само два месеца до пенсия – напомни Ана, а след това сподели с Кърк и Майкъл хипотезата на експерта, че убиецът ще намери благовиден предлог да избяга от Орфия. – Дали утре няма да научим, че смята да замине за страна, с която нямаме спогодба за екстрадиция?
– Ами Стивън Бергдорф? – запита Дерек. – През 1994 година, веднага след убийствата той се установява в Ню Йорк, а сега ненадейно се завръща в Орфия, за да играе в пиесата, за която се предполага, че ще разкрие името на убиеца.
– Какво всъщност знаем за Самюъл Падалин? – запитах аз. – Навремето той изигра чудесно ролята на опечален вдовец и на мен през ум не ми е минавало, че може да убие жена си. Ала преди да го изключим от списъка, би трябвало да научим повече за него и за причините, които са го накарали да се включи в трупата. Ако има човек, който чудесно познава навиците на Меган и на когото е известно, че вечерта тя няма да отиде на откриването на фестивала, то това е той.
Оказа се, че Майкъл Бърд е направил известни проучвания за Самюъл Падалин и ги сподели с нас:
– Бяха симпатична двойка, хората ги уважаваха и не са споменавали нищо лошо за тях. Разпитах неколцина от някогашните им съседи и в това отношение те бяха напълно единодушни. Никога не са чували викове и караници между двамата. Всички ги описват като очарователни и видимо щастливи млади хора. Почти няма съмнение, че за Самюъл Падалин смъртта на жена му е била жесток удар. Един съсед твърди дори, че по едно време се е опасявал да не би той да посегне на живота си. После постепенно се е съвзел и е създал ново семейство.
– Така е – потвърди Кърк. – И моето впечатление тогава беше същото.
– Във всеки случай – казах аз, – нито Рон Гъливър, нито Стивън Бергдорф, нито Самюъл Падалин са имали мотив да убият Меган. Ето как се връщаме към първоначалния въпрос. Кой би искал да посегне на живота ѝ? Ако отговорим на него, ще открием и убиеца.
Трябваше да съберем допълнителни сведения за Меган. Решихме да посетим Самюъл Падалин с надеждата той да ни разкаже нещо повече за първата си съпруга.
* * *
В Ню Йорк, в техния апартамент в Бруклин Стивън Бергдорф напразно се опитваше да убеди жена си колко хубаво ще бъде да посетят Йелоустоун.
– Как така не искаш да заминем? – ядосваше се той.
– Стивън, помисли малко, полицията ти нареди да не напускаш границите на щата Ню Йорк – напомни му Трейси. – Защо да не отидем до езерото Чамплейн, в къщата на моите родители?
– Защото решихме поне веднъж да изкараме почивката само ние с децата и държа да изпълня обещанието си.
– Трябва ли да ти напомням, че преди три седмици ти не искаше да чуеш за Йелоустоун?
– Така е, Трейси, но сега искам да доставя удоволствие на теб и на децата. Прости ми, че се вслушвам във вашите желания.
– Ще посетим Йелоустоун следващото лято. Най-добре ще е да изпълниш нареждането на полицията и да не напускаш щата.
– От какво се боиш? Може би ме смяташ за убиец, така ли?
– Разбира се, че не.
– Обясни ми тогава поради какви причини полицията отново би ме потърсила. Не може да те разбере човек. Веднъж искаш, а след това не искаш. Ако желаеш, можеш да отидеш при сестра си, а аз ще остана тук, след като не си съгласна да пътуваме семейно.
След известно колебание Трейси най-сетне се съгласи. Изпитваше нужда да бъде до своя съпруг и двамата да открият предишната близост.
– Добре, скъпи – каза тихо тя. – Нека заминем.
– Чудесно! – провикна се Стивън. – Приготвяй куфарите, а аз ще прескоча до редакцията да оставя статията и да уредя някои неща. После ще мина да взема от сестра ти кемпера. Още утре сутринта потегляме за Средния запад!