– Алън, защо постъпихте така с мен?
– Виж само в какви лайна сме затънали, Ана. Трябва ли да ти напомням, че вината отчасти е и твоя? Толкова искаше да се захванеш с този случай, а сега трябва да понесеш последствията.
– Наказвате ме, защото си вършех работата, нали? Да, бях длъжна да ви разпитам, както и жена ви, защото разследването го изискваше. Нямате никакви привилегии, Алън, и именно това показва, че съм добро ченге. Що се отнася до пиесата на Харви, ако нея наричате лайна, нека ви напомня, че вие го поканихте тук. Вие самият не поемате отговорност за собствените си грешки. Не струвате повече от Гъливър или от Монтейн. Смятате себе си за просветен владетел, а всъщност сте един тесногръд деспот.
– Върви си у дома, Ана. Ако не си доволна, можеш да подадеш оставка.
Ана се прибра, кипяща от гняв. Едва прекрачила прага, тя се строполи в антрето и се разплака. Дълго седя на пода, облегната на шкафа. Сълзите ѝ не спираха. Не знаеше какво да прави, нито на кого да се обади. Може би на Лорийн? Тя ще ѝ каже, че я е предупреждавала, повтаряла ѝ е, че Орфия не е място за нея. На майка си? Ще ѝ изнесе поредното нравоучение.
Когато най-сетне успя да се успокои, погледът ѝ спря на кашона с бележниците на Меган Падалин, който беше взела със себе си. Реши незабавно да пристъпи към четене. Наля си чаша вино, настани се във фотьойла и разтвори първия бележник.
Започна направо от средата на 1993 година и проследи един след друг последните единайсет месеца от живота на Меган, до юли 1994 година.
Отначало изпита досада от скучните описания, които правеше Меган Падалин на своето всекидневие. Разбра какво и почувствал нейният съпруг, четейки тези редове.
Ала под датата 1 януари 1994 година Меган разказваше за новогодишната вечер в хотел „Северна роза“ в Бриджхемптън, където се запознала с „мъж, който не бил от този край“ и който ѝ направил силно впечатление.
Сетне Ана премина на февруари 1994 година и онова, което откри, я изуми.
МЕГАН ПАДАЛИН
Извадки от нейните бележници
1 януари 1994 година
Нова година. Тя наистина се оказа честита за мен. Вчера отидохме на празничната вечеря в хотел „Северна роза“ в Бриджхемптън. Запознах се с един мъж. Той не е от нашия край. Никога преди не съм изпитвала подобно нещо. От вчера насам чувствам тръпки в корема.
25 февруари 1994 година
Днес позвъних в кметството. Анонимно обаждане. Разговарях със заместник-кмета Алън Браун. Смятам, че той е порядъчен човек. Разказах му всичко, което зная за Гордън. Ще видим какво ще се случи.
След това съобщих на Фелисити какво съм направила. Тя кипна. Каза ми, че всичко щяло да се стовари на неин гръб. Но сама си била виновна, не трябвало да споделя с мен. Кметът Гордън е боклук и всички трябва да научат това.
8 март 1994 година
Отново бяхме заедно. Вече се срещаме всяка седмица. Той ме прави толкова щастлива.
1 април 1994 година
Днес кметът Гордън дойде в книжарницата. Бяхме сами и аз му заявих, че зная всичко и че той е престъпник. Просто не можах да се сдържа. От два месеца насам само за това мисля. Той, разбира се, отрече. Със сигурност знае какво се е случило по негова вина. Иска ми се да разкажа на пресата, но Фелисити ми забрани.
2 април 1994 година
От вчера насам се чувствам по-добре. Фелисити ми крещя по телефона. Сигурна съм, че бях в правото си да го сторя.
3 април 1994 година
Вчера, докато бях на джогинг, отидох до „Пенфийлд Кресчънт“. Попаднах на кмета, който се прибираше у дома. Казах му: „Трябва да се срамувате от онова, което сте направили“. Изобщо не ме беше страх. Той обаче изглеждаше силно притеснен. Чувствам се като окото, което преследва Каин. Всеки ден ще изчаквам там той да се завърне от работа и ще му напомням неговата вина.
7 април 1994 година
Прекарах чудесен ден с него в Спрингс. Той ме омайва. Влюбена съм. Самюъл не подозира нищо. Всичко е наред.
2 май 1994 година
Пихме кафе с Кейт. Единствено тя знае за него. Казва ми, че не бива да рискувам брака си, ако това е моментно увлечение. Или пък да се разделя със Самюъл. Не съм сигурна дали ще имам достатъчно смелост да го направя. Сегашното положение напълно ме устройва.
25 юни 1994 година
Няма нищо особено за разказване. Книжарницата върви добре. Скоро на главната улица ще бъде открит нов ресторант. „Кафе Атена“. Изглежда, ще бъде приятно заведение. Собственик е Тед Тененбаум. Той често идва в книжарницата. Харесва ми.
1 юли 1994 година
Откакто знае, че на мен всичко ми е известно, кметът Гордън вече не стъпва в книжарницата. Днес обаче дойде и остана доста време. Държа се много странно. Търсеше някоя книга от местен автор и дълго се задържа в отдела, посветен на тези автори. Нямам представа какво прави там. Имаше други клиенти и нямах възможност да го следя. Накрая купи пиесата на Кърк Харви „Черната нощ“. След като си отиде, проверих лавиците и забелязах, че мръсникът нарочно е прегънал страници от книгата на Бергдорф, посветена на фестивала. Сигурна съм, че по този начин иска да разбере дали екземплярите, които е депозирал при нас, се продават, за да получи своя дял от печалбата. Нима се бои, че ще го измамим? Та нали самият той е измамник.