Выбрать главу

– Беше ли щастлива като жена?

– Да, и имаше защо. Мъжете много я харесваха, всички се прехласваха по нея. Злите езици биха казали, че навремето книжарницата в Орфия преуспяваше само благодарение на нейното присъствие.

– Значи, често е изневерявала на своя съпруг?

– Не съм казала такова нещо. Впрочем тя не си падаше по флиртовете.

– Защо?

Фелисити Даниелс се намуси.

– Не зная. Може би защото ѝ липсваше смелост. Не обичаше рисковете в живота.

– Въпреки това – възрази Ана – според интимния ѝ дневник през последните месеци от живота си Меган е имала връзка с някакъв мъж.

– Наистина ли? – зачуди се Фелисити.

– Да, мъж, с когото се е запознала вечерта на 31 декември 1993 година в хотел „Северна роза“, в Бриджхемптън. Меган пише за редовни срещи с него до юни 1994 година. След това – нищо. Никога ли не ви е споменавала?

– Никога – каза уверено Фелисити. – Кой е бил той?

– Не зная – отвърна Ана. – Надявах се да науча нещо повече от вас. Меган не се ли е оплаквала някога, че е била заплашвана?

– Заплашвана ли? Боже мой, не! Все пак може би има хора, които я познават по-добре от мен. Защо не зададете на тях тези въпроси?

– Защото според интимния дневник на Меган през февруари 1994 година вие сте ѝ доверили нещо по адрес на кмета на Орфия Джоузеф Гордън, което силно я е развълнувало.

– О, боже мой! – промълви Фелисити Даниелс и притисна с ръка устните си.

– За какво става въпрос? – запита Ана.

– За Люк, моя съпруг – едва чуто отвърна Фелисити. – Изобщо не трябваше да казвам на Меган.

– Какво се е случило на вашия съпруг?

– Люк беше затънал в дългове. Имаше фирма за климатични инсталации, но тя фалира. Наложи се да уволни всички свои работници. Беше притиснат от всички страни. В продължение на месеци не сподели с никого. Самата аз разбрах в навечерието на смъртта му. След това се наложи да продам къщата, за да изплатя дълговете. Напуснах Орфия с децата и си намерих работа като продавачка.

– Госпожо Даниелс, от какво почина вашият съпруг?

– Самоуби се. Обеси се в нашата спалня, вечерта на рождения си ден.

* * *

3 февруари 1994 година

Меган беше дошла на гости у Фелисити Даниелс, в нейния апартамент под наем в Коръм. Пристигна в късния следобед, за да си побъбрят, донесе ѝ лазаня, но я завари напълно отчаяна. Децата нещо се караха, не искаха да пишат домашните си, всекидневната беше разхвърляна, а Фелисити плачеше на канапето, без да има сили да се справи с положението.

Меган трябваше да се намеси: укроти децата, помогна им да довършат домашните, изпрати ги под душа, даде им да вечерят и ги сложи в леглата. Сетне отвори бутилката вино, която беше донесла, и наля пълна чаша на Фелисити.

Фелисити нямаше с кого да сподели болката си и се изповяда на Меган.

– Не издържам повече, Мег. Само да знаеш какви неща разправят хората за Люк. Обесил се бил като последния подлец в спалнята, докато жена му и децата се готвели да отпразнуват във всекидневната рождения му ден. Забелязвам как ме гледат другите родители. Не мога повече да търпя това тяхно съчувствие, зад което прозира укор.

– Съжалявам – каза Меган.

Фелисити сви рамене. Напълни отново чашата си и я изпи на един дъх. След мъчителна пауза алкохолът ѝ даде сили и накрая тя каза:

– Люк винаги е бил изключително почтен. Ето какво му струваше неговата почтеност.

– Какво имаш предвид? – запита Меган.

– Нищо.

– А, не, Фелисити! Щом си започнала веднъж, трябва да стигнеш докрай!

– Меган, ако ти кажа, трябва да ми обещаеш, че няма да споделяш с никого.

– Разбира се, можеш да ми имаш доверие.

– През последните години предприятието на Люк се развиваше добре. При нас всичко беше наред. До деня, когато кметът Гордън го покани на среща в своя кабинет. Това беше точно преди началото на ремонтните работи на общинските сгради. Гордън обещал на Люк, че ще му възложи всички вентилационни инсталации в замяна на известен процент от приходите.

– Имаш предвид подкуп? – запита Меган.

– Да – потвърди Фелисити. – А Люк не се съгласил. Казал, че това няма как да се прикрие и че може да загуби всичко. Гордън заплашил, че ще го унищожи. Заявил му, че такава е практиката, която важи за целия град. Люк обаче не отстъпил. Затова и не получи тези поръчки от общината. Нито пък следващите. За да го накаже, че му се е противопоставил, кметът Гордън го съсипа. Постоянно му пречеше, злословеше по адрес на фирмата му и успя да убеди мнозина да не работят с него. Не след дълго Люк загуби всички свои клиенти, но не сподели с мен, за да не ме тревожи. Научих едва преди смъртта му. Счетоводителят на фирмата дойде и ми съобщи за предстоящия фалит, за това, че работниците нямат работа, а аз, глупачката, изобщо не бях в течение. Вечерта разпитах Люк и той ми призна всичко. Казах му, че трябва да се бори, но той ми отвърна, че не може да направи нищо срещу кмета. Напомних му, че може да подаде жалба, а той ме погледна тъжно и каза: „Не разбираш, Фелисити, целят град е въвлечен в тази афера с подкупи. Всички наши приятели. Брат ти също. Защо и как според теб получи всички тези поръчки през последните две години? Ако разглася случая, те ще загубят всичко. Ще отидат в затвора. Никой нищо няма да признае, защото всички са с вързани ръце“. На следващата вечер той се обеси.