– Кога ще пристигнем в Йелоустоун? – запита момчето.
– Много бързо ще стигнем там – увери го Стивън.
– Все пак ще отделим време да разгледаме и местата, през които минаваме! – отбеляза сърдито Трейси.
Сетне се обърна към сина си:
– Като поспиш няколко пъти, миличък. Имай търпение.
– Намирате се на борда на „Америка Експрес“! – предупреди пътниците Стивън. – Никой никога не е изминавал по-бързо разстоянието от Ню Йорк до Йелоустоун!
– Ура, ще летим като стрела! – зарадва се момченцето.
– Не, няма да летим като стрела! – извика, изгубила търпение, Трейси.
Прекосиха Манхатън, минаха през тунела „Холанд“, навлязоха в Ню Джърси и поеха на запад по магистрала 78.
В болница „Маунт Синай“ Синтия Идън изхвърча от стаята на Дакота и извика сестрата.
– Доведете доктора! – крещеше Синтия. – Тя отвори очи! Дъщеря ми отвори очи!
* * *
В помещението на архива, заедно с Кърк и Майкъл, ние проучвахме различните сценарии за злополуката, на която бе станал жертва Джеремая.
– Според експерта – започна Дерек – и ако се съди по удара, колата по всяка вероятност се е изравнила с мотоциклета и го е блъснала извън пътя.
– Значи, Джеремая Фолд наистина е бил убит – каза Майкъл.
– Би могло да се каже – уточни Ана. – Така е сметнал нападателят, защото очевидно е бил абсолютен аматьор.
– Убиец по неволя! – възкликна Дерек. – Същият профил, който очерта доктор Сингх. Не желае да убива, но е принуден да го направи.
– Твърде много хора са имали желание да убият Джеремая Фолд – отбелязах аз.
– Ами ако името на Джеремая Фолд, кодирано в „Черната нощ“, е всъщност заповед за убийство? – предположи Дерек.
Той посочи снимката в полицейското досие, на която се виждаше вътрешността на гаража на Гордънови. В него имаше червена кола с отворен багажник, пълен с куфари.
– Колата на кмета Гордън е била червена – заключи Дерек.
– Странно – обади се Кърк Харви. – Доколкото си спомням, той караше точно син на цвят кабриолет.
Думите му ненадейно ме накараха да си спомня нещо и аз побързах да грабна досието от разследването през 1994 година.
– Навремето имаше такова нещо! – възкликнах аз. – Сещам се за една снимка на кмета с неговата кола.
Припряно разрових доклади, снимки, протоколи от разпити и банкови извлечения, докато накрая я открих. Моментна снимка, направена от брокера в Монтана, на която кметът Гордън разтоварваше кашони от багажника на син кабриолет пред къщата, която беше наел в Боузман.
– Брокерът в Монтана е нямал доверие на Гордън – припомни си Дерек. – Беше го снимал пред колата, за да има на разположение лицето му и регистрационния номер.
– Значи, кметът наистина е имал синя кола – каза Майкъл.
Кърк взе снимката от гаража на Гордънови, за да разгледа отблизо колата.
– Обърнете внимание на задното стъкло – прикани ни той, като сочеше с пръст. – Вижда се името на дистрибутора. Вероятно все още можем да го открием.
Проверихме и се оказа, че Кърк е прав. Гаражът на дистрибутора се намираше на пътя за Монтоук и съществуваше вече четиресет години. Незабавно отидохме и бяхме посрещнати от собственика в разхвърлян и отдавна непочистван кабинет.
– Какво иска от мен полицията? – запита ни любезно той.
– Търсим сведение за кола, купена от вас по всяка вероятност през 1994 година?
– Деветдесет и четвърта година ли? – изкиска се той. – Наистина не мога да ви помогна. Сами виждате какъв хаос е тук.
– Обърнете внимание все пак на модела – подкани го Дерек и му показа снимката.
Търговецът погледна небрежно и заяви:
– Продал съм цял куп от този модел. Може би разполагате с името на клиента?
– Става въпрос за Джоузеф Гордън, беше кмет на Орфия.
Човекът ненадейно пребледня.
– Тази продажба никога няма да забравя – каза мрачно той. – Само две седмици след като купи колата, клетникът беше убит заедно с цялото си семейство.
– Излиза, че я е купил в средата на юли? – запитах аз.
– Да, приблизително. През онзи ден, когато дойдох сутринта на работа, го заварих пред вратите на гаража. Изглеждаше така, сякаш не е спал цяла нощ. Вонеше на алкохол. Предницата отдясно на колата му беше напълно разбита. Каза ми, че блъснал елен и трябва да смени колата. На всяка цена искаше веднага друга кола. Имах на склад три червени доджа и той купи единия, без да се пазари. Плати в брой. Призна, че карал пиян, изкъртил стената на общинска сграда и това можело да му струва преизбирането през септември. Добави към цената пет хиляди долара в знак на благодарност и срещу обещанието, че веднага ще закарам старата кола на автоморгата. Замина с новата кола и така всички бяха доволни.