И въпросът, който продължава да ме измъчва: ако бях опитал още веднъж да изтръгна онзи проклет колан, вместо да се занимавам с Джеси, както искаше тя, дали съм можел да я спася?
3
РАЗМЯНАТА
Четвъртък, 31 юли – петък, 1 август 2014 година
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Четвъртък, 31 юли 2014 г.
5 дни след премиерата
Разполагахме само с три дни, за да приключим това разследване. Оставаха ни броени часове и въпреки това Ана ни уговори среща в „Кафе Атена“.
– Сега не е моментът да си губим времето със закуски! – мърмореше Дерек, докато пътувахме към Орфия.
– Не зная какво има предвид – отвърнах аз.
– Нищо повече ли не каза?
– Нищо.
– На всичко отгоре в „Кафе Атена“? Предвид обстоятелствата, това е последното място, където бих отишъл.
Усмихнах се.
– Какво има? – запита Дерек.
– В лошо настроение си.
– Не, нищо му няма на настроението ми.
– Познавам ти и кътните зъби. Настроението ти е отвратително.
– Хайде, хайде, карай по-бързо – подкани ме той. – Искам да разбера какво си е наумила Ана.
Той включи сигналната лампа, за да ме накара да ускоря. Избухнах в смях.
Когато най-сетне пристигнахме в „Кафе Атена“, заварихме Ана на една голяма маса в дъното. Чашите кафе вече ни очакваха.
– А, ето ви и вас – възкликна нетърпеливо тя, когато ни видя, все едно се бяхме влачили по пътя.
– Какво се е случило? – запитах я.
– През цялото време съм мислила.
– За какво?
– За Меган. Ясно е, че кметът е искал да се отърве от нея. Прекалено много е знаела. Може би Гордън се е надявал, че ще може да остане в Орфия и че няма да му се наложи да бяга в Монтана. Опитах да се свържа с Кейт Гранд, приятелката на Меган. В момента е на почивка. Оставих съобщение в хотела, където е отседнала, и чакам да ми се обади. Това обаче няма значение: без съмнение кметът е искал да премахне Меган и го е направил.
– Само че е убил Джеремая Фолд, а не Меган – напомни ѝ Дерек, който не разбираше какво има предвид Ана.
– Направил е размяна – обясни Ана. – Той е убил Джеремая Фолд заради друг. Онзи пък е убил Меган вместо него. Разменили са си убийствата. А кой е имал мотив да убие Джеремая Фолд? Тед Тененбаум, който вече не е можел да търпи онзи да го изнудва.
– Но нали вече установихме, че Тед Тененбаум е невинен? – разсърди се Дерек. – В прокуратурата тече процедура по неговото оневиняване.
Ана изобщо не се смути.
– В своя дневник Меган пише, че на 1 юли 1994 година кметът Гордън, който престанал да идва в книжарницата, пристигнал, за да купи театрална пиеса, която, както ни е известно, вече бил чел и тя никак не му харесала. Значи, не той е избрал каква творба да купи, а поръчителят на убийството на Джеремая Фолд, който чрез прост шифър е вписал в текста името на жертвата.
– Че защо ще прави това, след като са можели просто да се срещнат?
– Може би защото не се познават. Или пък не желаят да ги виждат заедно. Напомням ви, че кметът и Тед Тененбаум са били жестоко скарани и това им осигурява чудесно алиби. Никой не би се сетил, че тъкмо те двамата биха могли да кроят нещо.
– Дори да си права, как кметът би могъл да познае тъкмо книгата, съдържаща кодираното име? – възрази Дерек.
– Той е прелистил различни книги – отвърна Ана, която явно бе мислила по този въпрос. – Или пък страниците на книгата са били прегънати.
– Искаш да кажеш прегънати, както самият кмет е прегънал страници от книгата на Стивън Бергдорф? – запитах аз, като си спомних какво бе споменала Меган в своя дневник.
– Точно така – потвърди Ана.
– Значи, на всяка цена трябва да открием тази книга – заключих аз.
Ана кимна:
– Тъкмо затова ви поканих на среща тук.
В този момент вратата на заведението се отвори. Появи се Силвия Тененбаум, която хвърли към мен и Дерек яростен поглед.
– Какво означава това? – запита тя Ана. – Ти не ми каза, че тези двамата ще бъдат тук.
– Силвия – отвърна предпазливо Ана, – трябва да поговорим.
– Няма какво повече да си кажем – сопна се Силвия Тененбаум. – Моят адвокат е на път да възбуди съдебно преследване срещу щатската полиция.
– Силвия – повтори Ана, – смятам, че брат ти е замесен в смъртта на Меган и на семейство Гордън. Струва ми се, че доказателството за това се намира у теб.