– Навремето отделът се е намирал в бивш склад, преграден със стена. Коди дори го е наричал „стая за местни автори“. Едва по-късно е съборил междинната стена, за да спечели пространство.
– Значи, тогава откъм щанда никой не е можел да види какво става там – заключи Дерек.
– Именно – потвърди Ана. – На 1 юли 1994 година никой не би могъл да забележи какво се върши в тази стая. Ала Меган е следяла всяко движение на кмета. За нея присъствието му в книжарницата е било подозрително, след като месеци наред той не е стъпвал там. Затова го е държала под око и е видяла какво прави.
– Излиза, че през онзи ден Тененбаум и кметът Гордън са използвали задното помещение, за да отбележат името на човека, от когото искат да се отърват – обади се на свой ред Кърк.
– Две заповеди за убийство – прошепна сякаш на себе си Майкъл.
– Ето защо самият Коди е бил убит – каза Ана. – Вероятно той е видял убиеца в книжарницата и би могъл да го разобличи. Престъпникът може би е имал опасения, че Меган е споделила със своя работодател странната случка, на която е станала свидетел.
Според мен тази хипотеза беше напълно правдоподобна. Ала Дерек все още имаше известни съмнения.
– Ана, какво следва от тази твоя теория? – запита я той.
– Размяната на имената е станала на 1 юли. Джеремая е убит на 16 юли. В продължение на две седмици Гордън е следил навиците му. Разбрал е, че той всяка вечер се прибира от „Риджс Клъб“ по един и същи път. След което е преминал към действие. Кметът обаче не е хладнокръвен убиец. Той блъска Джеремая и го оставя да лежи край пътя все още жив. Събира набързо отломките, панически бяга от местопрестъплението и още на другия ден продава колата, рискувайки да бъде издаден от търговеца. Пълна импровизация. Кметът Гордън убива Джеремая само защото иска да се избави от Меган, преди тя да го разкрие и да провали кариерата и живота му. Той е убиец по неволя.
Настъпи мълчание.
– Така да бъде – съгласи се най-сетне Дерек. – Нека приемем по принцип, че всичко това е вярно и че кметът Гордън е убил Джеремая Фолд. Какво се случва с Меган?
– Тед Тененбаум ходи да я шпионира в книжарницата. Тя е отбелязала посещенията му в своя дневник. За нея той е редовен клиент. Веднъж той дочува, че тя няма да присъства на откриването на фестивала и решава да я убие по време на джогинга. Тогава няма да има свидетели, защото целият град ще се е събрал на главната улица.
– Твоята хипотеза има слабо място – възрази Дерек. – Тед Тененбаум не е убиецът на Меган Падалин. Да не забравяме освен това, че в резултат от нашето преследване той се удави в реката и оръжието на престъплението така и не бе открито до миналата събота, когато отново беше използвано в Големия театър.
– Значи, има трети човек – заключи Ана. – Тед Тененбаум е предал поръчката за убийството на Джеремая Фолд, но е имало и друг поръчител. Същият, който сега се опитва да заличи следите си.
– Човекът със сълзотворния спрей и татуирания орел – добавих аз.
– Какъв би бил неговият мотив? – запита Кърк.
– Благодарение на оставения в стаята на мотела портфейл Костико го открива и жестоко си отмъщава за унижението на паркинга под погледа на всички проститутки. Освен това заплашва семейството му и го принуждава да стане изпълнител на поръчки. Оказва се обаче, че човекът с татуировката не е от онези, които ще се подчинят, и е наясно, че за да върне свободата си, трябва да премахне не Костико, а Джеремая Фолд.
Трябваше на всяка цена да открием Костико. Засега следите му се губеха. Издирванията не бяха дали резултат. Колегите от щатската полиция бяха разпитали хората от неговото обкръжение, но никой от тях не можеше да си обясни как така той ще изчезне и ще остави парите си, телефона и всичките си вещи.
– Според мен Костико е мъртъв – каза Кърк. – Също като Стефани, като Коди и като всички останали, които биха могли да разкрият името на убиеца.
– Значи, изчезването на Костико е доказателство, че е бил във връзка с убиеца. И че той е мъжът с татуирания орел, когото ние търсим.
– Това едва ли ще ни помогне да открием нашия човек – въздъхна Майкъл. – Какво още знаем за него?
– Бил е клиент на книжарницата – каза Дерек.
– Жител на Орфия – добавих аз – Поне по онова време.
– Свързан е с Тед Тененбаум – обади се на свой ред Ана.
– Ако е бил свързан с Тененбаум така, както Тененбаум е бил свързан с кмета – каза Кърк, – полето за търсене става прекалено широко. Навремето в Орфия всички се познаваха.
– Освен това се е намирал в Големия театър в събота вечерта – напомних аз. – Ето една подробност, която би ни дала възможност да го разобличим. Вече говорихме за актьорите, но може би е някой, който е разполагал с пропуск за достъп в цялата сграда.