У дома Джеси бе зает да подрежда вещите на Наташа.
Никога не бе си представял, че ще живее без нея, и застанал пред зейналата пред него бездна, която не бе в състояние да запълни, ту искаше да се отърве от нещата ѝ, ту решаваше да ги съхрани. Част от него желаеше незабавно да обърне страницата, да изхвърли всичко и всичко да забрави. В такива моменти започваше припряно да тъпче в кашони всички предмети, които по някакъв начин бяха свързани с нея, с намерение да ги занесе в контейнера за смет. Сетне някой предмет привличаше вниманието му, настроението му рязко се променяше и той започваше грижливо да прибира снимки в рамка, отдавна засъхнали химикалки, пожълтели листчета. Вземаше ги в ръка и дълго ги разглеждаше. Казваше си, че в никакъв случай не бива да изхвърля всичко, че трябва да запази някои вещи, и започваше да ги подрежда на някоя маса като сувенири. Вадеше обратно съдържанието на кашоните. В никакъв случай не бива да изхвърляш това, казваше си той. Нито пък това. Ето, непременно трябва да запазя тази чаша, купихме я заедно от Музея на модерното изкуство и тя пиеше чай от нея! Накрая Джеси изваждаше всичко от кашоните. Всекидневната, в която малко преди това не беше останал нито един предмет, свързан с Наташа, започваше да напомня посветен на нея музей. Баба му и дядо му присъстваха на тези сцени. Двамата старци седяха на канапето и просълзени шепнеха: „Лайняна работа“.
* * *
В средата на декември Дарла изнесе всичко от „Малката Русия“. Светещата реклама беше свалена и унищожена, мебелите продадени, за да се заплати наемът за последните месеци и да бъде разтрогнат договорът.
Когато носачите вдигаха последните останали столове, за да ги пренесат в ресторанта, чийто собственик ги бе купил, Дарла седеше на тротоара в студа и ги гледаше. Един от мъжете постави пред нея кашон.
– Открихме го в един ъгъл на кухнята. Помислихме си, че ще поискате да го запазите.
Дарла прегледа съдържанието. Вътре имаше листове с бележки на Наташа, идеи за меню на ресторанта, готварски рецепти и предмети, останали от техния минал живот. Имаше нейна снимка заедно с Джеси, Наташа и Дерек. Взе я в ръце и дълго я разглежда.
– Ще запазя снимката – каза тя на носача. – Благодаря. Другото можете да изхвърлите.
– Наистина ли?
– Да.
Човекът кимна и се отправи към камиона.
Съкрушена, Дарла избухна в ридания.
Всичко трябваше да бъде забравено.
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Петък, 1 август 2014 г.
6 дни след премиерата
Дали Меган се бе опитала да напусне Самюъл Падалин? А той може би не бе понесъл това и я бе убил, прибирайки същевременно сумата от застраховката на жена си.
Когато сутринта отидохме у тях, Самюъл го нямаше. Решихме да го потърсим на работното му място. Предупреден от секретарката за нашето посещение, той мълчаливо ни отведе в кабинета си и едва след като затвори вратата, избухна:
– Да не сте се побъркали, че идвате тук без причина? Да не искате да загубя работата си?
Беше побеснял. Ана го запита:
– Сприхав ли сте по характер, Самюъл?
– Защо ме питате? – сопна ѝ се той.
– Защото сте биели жена си.
Самюъл Падалин остана като гръмнат.
– Какви ги разправяте?
– Не се правете на изненадан – повиши глас Ана, – известно ни е всичко!
– Бих искал да знам кой ви е наговорил подобни глупости?
– Няма значение – отвърна Ана.
– Вижте, вярно е, че един месец преди смъртта на Меган двамата имахме сериозна разправия. Зашлевих я, а не трябваше да го правя. Не бях на себе си. Няма извинение за мен, но се случи само веднъж. Никога не съм бил Меган!
– Каква беше причината за тази разправия?
– Открих, че Меган ми изневерява. Исках да я напусна.
* * *
Понеделник, 6 юни, 1994 година
Сутринта, докато пиеше кафето и се готвеше да замине на работа, Самюъл Падалин видя, че жена му е все още по домашен халат.
– Днес няма ли да ходиш в книжарницата? – запита я той.
– Не се чувствам добре, имам температура. Ще се обадя на Коди, за да го предупредя.
– Права си – каза Самюъл и на един дъх допи кафето. – Върви да си легнеш.
Той остави чашата на мивката, целуна жена си по челото и излезе.
Нищо нямаше да разбере, ако един час по-късно не се беше върнал обратно да вземе забравена на масата във всекидневната папка с документи, които бе проучвал през уикенда.
Тъкмо зави по тяхната улица, когато видя Меган да излиза от къщи. Беше с разкошна лятна рокля и елегантни леки обувки. Изглеждаше в добро настроение, направо сияеше. Нищо общо с жената, която бе оставил час преди това. Той спря и видя как тя се качва в колата. Не беше го забелязала и затова реши да я проследи.