Меган кара до Бриджхемптън, без да подозира, че съпругът ѝ я следва на дистанция от няколко коли. След като прекоси главната улица, тя пое към Саг Харбър, двеста метра по-нататък зави към разкошния хотел „Северна роза“. Самият хотел не беше голям, но дискретен и често посещаван от видни нюйоркчани. След като спря пред красивата колонада, тя повери колата на служителя и влезе. Самюъл я последва, но преди това изчака малко, да не би тя за го забележи. Вътре не я откри нито в бара, нито в ресторанта. Беше се качила направо към стаите. Явно някой я очакваше.
През този ден Самюъл Падалин не отиде на работа. Часове наред остана на паркинга в очакване жена му да излезе. Тъй като тя не се появи, той се върна у дома и прерови бележниците ѝ. За свой ужас откри, че от месеци тя редовно се среща с някакъв мъж в „Северна роза“. Кой беше той? Пишеше, че се запознала с него по време на празничната новогодишна вечер. Тогава бяха заедно и той сигурно също го бе видял. Може би дори го познаваше. Чувстваше, че му се повдига. Качи се в колата и дълго кара без посока, питайки се какво да предприеме.
Когато най-сетне се прибра, Меган вече се беше завърнала. Завари я в леглото, по нощница, преструвайки се на болна.
– Горкичката – каза ѝ той, опитвайки се да запази спокойствие, – не се ли чувстваш по-добре?
– Не – отвърна едва чуто тя, – цял ден не съм мърдала от леглото.
Самюъл не можа да се сдържи и избухна. Каза ѝ, че знае всичко, че тя е ходила в „Северна роза“ и е прекарала деня с някакъв мъж в неговата стая. Меган не посмя да отрече.
– Махай се – кресна ѝ Самюъл. – Отвращаваш ме!
Тя се разплака и пребледняла като платно промълви:
– Прости ми, Самюъл!
– Махай се оттук! Напусни къщата. Вземай си нещата и изчезвай, не искам повече да те виждам!
– Самюъл, не постъпвай така, моля те! Не искам да те загубя. Само теб обичам.
– Трябвало е да помислиш, преди да се хвърлиш в леглото на първия срещнат!
– Това е най-голямата грешка в живота ми! Не храня никакви чувства към него!
– Повръща ми се от теб. Прочетох дневника ти, видях как го описваш. Видях колко пъти си била с него в „Северна роза“!
Тогава тя възкликна:
– Теб не те е грижа за мен, Самюъл! Изобщо не ми обръщаш внимание! Не се чувствам харесвана. Затова ми стана приятно, когато този мъж започна да ме ухажва. Да, редовно се срещах с него! Да, двамата имахме флирт! Но никога не съм спала с него!
– Така, значи! Излиза, че вината е моя?
– Не, просто казвам, че с теб на моменти се чувствам самотна.
– Прочетох, че сте се запознали на новогодишната вечеря. Значи е станало пред очите ми! Излиза, че аз го познавам? Кой е той?
– Няма значение – хълцаше Меган, без да знае дали е по-добре да говори, или да мълчи.
– Нямало значение ли? Не вярвам на ушите си!
– Самюъл, не ме напускай! Моля те.
Постепенно напрежението нарастваше. Меган упрекна мъжа си, че му липсва романтика, че я лишава от внимание, а накрая той каза:
– Не съм те карал да мечтаеш? А нима смяташ, че ти ме караш да мечтая? В тебе няма живот, не си в състояние да кажеш нищо с изключение на дребните случки в книжарницата и измишльотините, с които е пълна главата ти.
При тези думи възмутената Меган се изплю в лицето на мъжа си, а той в отговор, без да се замисли, я зашлеви с все сила. От изненада Меган силно си прехапа езика. По устните ѝ изби кръв. Чувстваше се съвсем замаяна. Грабна ключовете от колата и избяга по нощница в нощта.
* * *
– Меган се завърна на другия ден – обясни ни Самюъл, след като изслушахме неговия разказ. – Молеше ме да не я напускам, закле ми се, че онзи мъж бил ужасна грешка и случилото се я накарало да разбере колко ме обича. Реших да дам втори шанс на нашия брак. И знаете ли какво? Това подейства страшно добре на отношенията между двама ни. Започнах да ѝ обръщам повече внимание и виждах, че тя се чувства щастлива. Животът ни изцяло се промени. Сближихме се, както никога преди. Преживяхме два чудни месеца, крояхме всевъзможни планове за бъдещето.
– А любовникът? – запита Ана. – Какво стана с него?
– Нямам представа. Меган ми се закле, че е скъсала веднъж завинаги с него.
– А той как прие това?
– Не зная – отвърна Самюъл.
– И вие така и не разбрахте кой е той?
– Не, изобщо. Дори нямам представа как изглежда.
Настъпи мълчание.
– Значи, заради това не сте искали повече да четете дневниците ѝ? – каза накрая Ана. – И сте ги смъкнали в мазето, защото са ви напомняли този болезнен за вас епизод.
Самюъл кимна, но явно повече не му се говореше. Гърлото му беше свито и не можеше да произнесе дори един звук.