– Последен въпрос, господин Падалин – обади се Дерек. – Имате ли татуировки по тялото?
– Не – тихо отвърна той.
– Мога ли да ви помоля да вдигнете ризата си? Просто рутинна проверка.
Самюъл мълчаливо се подчини и свали ризата си. Нямаше татуиран орел.
Ами ако Меган е била убита от отхвърления любовник?
Подобна вероятност не биваше да се изключва. След разговора със Самюъл Падалин ние се отправихме към Бриджхемптън и отидохме в хотел „Северна роза“. Естествено, когато обяснихме на дежурния на рецепцията, че се опитваме да установим самоличността на мъж, наел стая на 6 юни 1994 година, той ни се изсмя в лицето.
– Дайте ни извлечение за заетите стаи от 5 до 7 юни и ние сами ще проверим имената – казах му аз.
– Господине, вие не разбирате – отвърна ми той. – Говорите за 1994 година. По онова време все още формулярите се попълваха на ръка. Не разполагам с никакви компютърни данни, които биха могли да ви помогнат.
Докато разговарях със служителя, Дерек оглеждаше фоайето на хотела. Погледът му се спря върху почетната стена, където висяха портретите на видни клиенти: актьори, писатели, режисьори. Ненадейно той откачи един от тях.
– Господине, какво правите? – възмути се дежурният. – Нямате право…
– Джеси, Ана! – възкликна Дерек. – Елате да погледнете!
Побързахме да отидем при него и видяхме снимка на Мета Островски, двайсет години по-млад, в официално облекло, който с широка усмивка позираше редом с Меган Падалин.
– Къде е била направена тази снимка? – запитах аз служителя.
– На новогодишната вечеря през 1994 година – отвърна той. – Този мъж е известният критик Мета Островски и…
– Островски е бил любовникът на Меган Падалин! – възкликна Ана.
Незабавно отидохме в „Езерен Палас“. Още щом влязохме във фоайето на хотела, бяхме посрещнати от управителя.
– Вече? – зачуди се той, като ни видя. – Та аз току-що се обадих.
– На кого сте се обадили? – запита го Дерек.
– На полицията, разбира се – отвърна управителят. – Става въпрос за Мета Островски: преди малко той по спешност е заминал за Ню Йорк. Предупредиха ме камериерките…
– За какво са ви предупредили, дявол да го вземе? – изгубил търпение, го прекъсна Дерек.
– Елате и вижте сами.
Управителят ни отведе до апартамент 310, нает от Островски, и отвори вратата с помощта на шперца. Влязохме и видяхме върху стената множество статии относно четворното убийство, изчезването на Стефани, нашето разследване и навсякъде снимки на Меган Падалин.
4
ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СТЕФАНИ МЕЙЛЪР
Събота, 2 август – понеделник, 4 август 2014 година
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Събота, 2 август 2014 г.
7 дни след премиерата
Дали Островски не беше въпросният трети човек?
От предишната вечер насам бяхме загубили следите му. Знаехме само, че се е завърнал в Ню Йорк: камерите на нюйоркската полиция го бяха заснели да минава с колата по Манхатън Бридж. След това обаче не се беше прибрал у дома. В апартамента му нямаше никого. Мобилният му телефон беше изключен, така че не можехме да засечем местонахождението му, а единствена роднина беше по-възрастна от него сестра, която също се оказа неоткриваема нито в дома си, нито по телефона. Ето защо двамата с Дерек почти от денонощие стояхме на пост пред сградата, където живееше той.
Всички следи водеха към него: бил е любовник на Меган Падалин от януари до юни 1994 година. От хотел „Северна роза“ потвърдиха, че в продължение на почти шест месеца редовно е отсядал при тях. През онази година явно е дошъл в Орфия не само заради театралния фестивал. Оказа се, че е бил тук месеци преди това. Без съмнение заради Меган. Не бе понесъл мисълта, че тя го е напуснала. Убил я бе вечерта на откриването, също както и семейство Гордън, злощастни свидетели на престъплението. Имал бе време да отиде и да се върне пеш до залата за началото на пиесата, за да напише след това статия за спектакъла и да я публикува като доказателство, че се е намирал в Големия театър. Разполагаше със съвършено алиби.
Малко по-рано през деня Ана отиде да покаже негова снимка на Миранда Бърд с надеждата тя да го разпознае, но последната бе доста неуверена:
– Възможно да е той, но ми е много трудно да потвърдя със сигурност. Минали са двайсет години.
– А сигурна ли сте, че имаше татуировка? – запита я Ана. – Защото Островски нямаше такава.
– Вече не зная – призна Миранда. – Дали пък не греша?
Докато ние преследвахме Островски в Ню Йорк, в Орфия Ана за пореден път се бе затворила в архива на „Орфия Кроникъл“ заедно с Кърк Харви и Майкъл Бърд и се бе заела да прегледа материалите по случая. Тримата искаха да се уверят, че нищо не сме пропуснали. Бяха изморени, гладни. Цял ден не бяха хапнали нищо с изключение на бонбоните и шоколадите, които Майкъл от време на време отиваше да вземе от чекмеджето на бюрото в неговия кабинет на горния етаж.