– Наистина ли? – запита Стивън.
– Наистина. Не сте ли чували за ужасния случай от миналата година? Тогава всички говореха за него. Някакъв тип паднал в серен извор точно тук, в „Баджър“, пред очите на сестра си. Докато пристигнат спасителите, от него не останало нищо с изключение на сандалите.
* * *
Двамата с Дерек пуснахме за издирване Стивън Бергдорф и решихме да се завърнем в Орфия. Обадих се на Ана и потеглихме.
В залата на архива Ана затвори телефона.
– Беше Джеси – съобщи тя на Майкъл и на Кърк. – Оказва се, че Островски не е замесен в нищо.
– Така си и мислех – каза Майкъл. – Сега какво ще правим?
– Да отидем да хапнем нещо, очертава се дълга нощ.
– Хайде в „Кодиак Грил“! – предложи Майкъл.
– Гениална идея – зарадва се Кърк. – Умирам за един стек.
– Не, Кърк, вие няма да идвате с нас – спря го Ана, която продължаваше да се бои той да не направи някой гаф. – Тук трябва постоянно да има човек.
– Постоянно ли? – зачуди се Кърк. – Че защо?
– Оставате тук и точка! – нареди му Ана.
Тя и Майкъл напуснаха редакцията от задния вход, минаха по тясната уличка и стигнаха до колата на Ана.
Кърк изруга, недоволен, че за пореден път е останал сам. Припомни си месеците, прекарани в сутерена на управлението, когато беше „Отлъченият шеф“. Разрови оставените на масата документи и се зачете в полицейските протоколи. Събра последните останали блокчета шоколад и ги натъпка в устата си.
Ана и Майкъл се движеха по главната улица.
– Имаш ли нещо против най-напред да минем през къщи? – помоли Майкъл. – Ще ми се да целуна щерките, преди да си легнат. Цяла седмица, откакто почти не съм ги виждал.
– С удоволствие – съгласи се Ана и зави към Бриджхемптън.
Когато стигнаха до дома на семейство Бърд, Ана обърна внимание, че вътре не се вижда никаква светлина.
– Виж ти, никой ли няма? – учуди се Майкъл.
Ана спря колата пред къщата.
– Може би жена ти е излязла заедно с децата?
– Сигурно са отишли да вечерят пица. Ще им се обадя.
Майкъл извади мобилния телефон и изруга, като видя, че няма обхват.
– От известно време тук имаме проблеми с мрежата – ядоса се той.
– И аз нямам обхват – установи Ана.
– Изчакай, ако обичаш, ще вляза да се обадя на жена ми по стационарния телефон.
– Мога ли през това време да ползвам тоалетната? – запита Ана.
– Разбира се. Ела.
Двамата влязоха в къщата. Майкъл посочи тоалетната на Ана и вдигна слушалката на телефона.
* * *
Двамата с Дерек наближавахме Орфия, когато получихме обаждане по радиостанцията. Операторът ни съобщи, че някакъв човек на име Кърк Харви отчаяно опитва да се свърже с нас, но няма телефонните ни номера. Той прехвърли обаждането по радиостанцията и неочаквано в купето екна гласът на Кърк.
– Джеси, това са ключовете! – кресна панически той.
– Какви ключове?
– Намирам се в кабинета на Майкъл Бърд, в редакцията на вестника. Открих ги.
Все още не разбирахме какво иска да ни каже.
– Какво сте намерили, Кърк? Говорете по-ясно!
– Намерих ключовете на Стефани Мейлър!
Кърк обясни, че се качил в кабинета на Майкъл Бърд да потърси още шоколади. Докато ровел в чекмеджето на бюрото, попаднал на връзка ключове, чийто ключодържател бил с жълта пластмасова топка. Спомнил си, че ги е виждал някъде. Напрегнал паметта си и ненадейно сякаш се озовал отново в „Белуга Бар“, опитвайки се да задържи Стефани. Успял да хване чантичката ѝ, чието съдържание се изсипало на пода. Той вдигнал ключовете, за да ѝ ги подаде. Те били на същия ключодържател.
– Сигурен ли сте, че това са ключовете на Стефани? – запитах го аз.
– Да, между тях дори има ключ от кола – потвърди Кърк. – „Мазда“. Каква кола караше Стефани?
– „Мазда“ – отвърнах аз. – Това са нейните ключове. Само не казвайте нищо и задръжте на всяка цена Майкъл в редакцията.
– Той излезе. Заедно с Ана.
* * *
В къщата на Бърд Ана излезе от тоалетната. Наоколо цареше пълна тишина. Тя прекоси всекидневната: никаква следа от Майкъл. Погледът ѝ се спря върху няколко снимки на един скрин, които представяха семейство Бърд през различни периоди. Раждането на дъщерите, почивките. Ана обърна внимание, че на една от тях Миранда Бърд е съвсем млада. Беше заедно с Майкъл, явно някъде около Коледа. На фона се виждаше украсена елха, а отвъд прозореца снежен пейзаж. В долния десен ъгъл имаше поставена дата, както постъпваха навремето при проявяването на негативите във фотоателиетата. Ана се наведе: 23 декември 1994. Усети как пулсът ѝ се ускорява: по думите на Миранда тя се бе запознала с Майкъл няколко години след смъртта на Джеремая. Значи беше излъгала.