Двамата с Дерек плувахме с все сили. В мрака беше невъзможно да видим ясно мъжа в лодката, който ни заобиколи и загреба обратно към брега, където бяха колите. Нямахме възможност да го спрем: трябваше да спасим Ана. С последни усилия стигнахме до нея, но тя явно беше напълно изтощена и потъна.
Дерек се гмурна. Веднага след него се гмурнах и аз. Водата беше мътна и нищо не се виждаше. Накрая той все пак успя да напипа тялото на Ана и го измъкна на повърхността. Аз му се притекох на помощ и двамата извлякохме Ана на брега на близкото островче. Тя се закашля, изплю вода. Беше жива.
На отсрещния бряг лодката опря в понтона. Видяхме как тъмната фигура на непознатия отива до колата на Ана, качва се и потегля.
* * *
Два часа по-късно служителят на една отдалечена бензиностанция видя да влиза в магазина окървавен и изпаднал в паника мъж. Беше Майкъл Бърд със завързани зад гърба ръце. „Обадете се в полицията! – изохка той. – Той идва, преследва ме!“
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Неделя, 3 август 2014 г.
8 дни след премиерата
В болничната стая, където беше прекарал нощта под постоянно наблюдение, Майкъл ни разказа как е бил нападнат на излизане от къщи:
– Намирах се в кухнята. Тъкмо се бях обадил на жена ми, когато чух вън някакъв шум. Ана беше в тоалетната и нямаше как да е тя. Излязох да видя какво става и веднага бях изпръскан със сълзотворен газ, а след това получих силен удар в лицето. Притъмня ми. Когато дойдох на себе си, бях в багажника на кола, със завързани ръце. По едно време някой отвори и аз се престорих, че съм в безсъзнание. Нападателят ме извлече на земята. Долових мирис на пръст и на зеленина. Чух шум, все едно някой копаеше. Отворих предпазливо очи и видях, че се намирам в гора. На няколко метра от мен някакъв тип с качулка ровеше дупка. Щеше да бъде моят гроб. Сетих се за жена ми, за дъщерите, не исках да умирам по този начин. Отчаянието ми даде сили, аз се изправих и побягнах. Превалих едно възвишение и хукнах през гората. Чух, че той ме преследва, но все пак успях да се отдалеча. Накрая излязох на някакъв път. Тръгнах по него с надеждата да мине кола, но накрая стигнах пеш до бензиностанцията.
Дерек, който слушаше внимателно, го прекъсна:
– Престанете да лъжете. Ние открихме ключовете на Стефани Мейлър в чекмеджето на вашето бюро.
Майкъл го изгледа смаяно:
– Ключовете на Стефани Мейлър ли? Какви ги разправяте? Това е нелепо.
– Само че е вярно. Връзка с ключовете за нейния апартамент, за колата и за склада.
– Не може да бъде – повтори Майкъл, който изглеждаше искрено изумен.
– Вие ли бяхте, Майкъл? – запитах го аз. – Вие ли убихте Стефани? И всички тези хора?
– Не! Очевидно е, че не съм аз, Джеси! Та това е смешно! Кой намери ключовете в бюрото ми?
Бихме предпочели той да не ни задава този въпрос: ключовете не бяха открити от полицай по време на редовен обиск и нямаха стойност на доказателство. Не ми оставаше нищо друго, освен да му кажа истината:
– Кърк Харви.
– Кърк Харви ли? Кърк Харви е ровил в моя кабинет и като по чудо открива ключовете на Стефани? В това няма никакъв смисъл. Сам ли е бил?
– Да.
– Чуйте ме, не знам какво означава това, но имам усещането, че Кърк Харви ви води за носа. Точно както постъпи със своята пиеса. Какво става в края на краищата? Арестуван ли съм?
– Не – отговорих аз.
Ключовете на Стефани Мейлър не можеха да послужат като улика. И наистина ли Кърк ги бе открил в кабинета на Майкъл, както твърдеше? Или може би са били у него от самото начало? Освен ако самият Майкъл не се опитва да ни води за носа и цялата тази история с нападението срещу него е пълна измислица? Имахме думата на Кърк срещу тази на Майкъл. Един от двамата лъжеше. Но кой?
Раната върху лицето на Майкъл беше сериозна и се наложи да му направят няколко шева. По стъпалата пред входа бяха открити петна от кръв. Разказаното от него явно беше истина. Фактът, че Ана е била захвърлена на задната седалка в собствената си кола също съвпадаше с неговата версия, тъй като през това време той е бил в багажника. Претърсихме дома му и цялата редакция на „Орфия Кроникъл“, без да намерим каквато и да било улика.
След посещението при Майкъл двамата с Дерек отидохме при Ана в съседната стая. Тя също беше прекарала нощта в болницата. Беше се разминала с огромен хематом върху челото и синина под окото. Избягнала бе най-лошото: на островчето полицаите откриха заровен трупа на застреляния Костико.