Ана не беше успяла да види своя нападател, нито пък да чуе гласа му. Спомняше си само, че е била заслепена от сълзотворен газ и зашеметена с няколко удара. Когато се съвзела, била с платнен чувал на главата. Колата, където можеха да се открият пръстови отпечатъци, все още не беше намерена.
Ана искаше да си ходи и ние предложихме да я откараме до дома ѝ. В коридора на болницата ѝ разказахме версията на Майкъл, но тя изказа съмнение:
– Защо нападателят ще го остави в багажника на колата, докато ме влачи към онзи остров?
– Лодката не би могла да издържи тежестта на трима възрастни – предположих аз. – Вероятно е имал намерение да направи два курса.
– А когато пристигнахте до Езерото на бобрите, не видяхте ли нищо?
– Не – отвърнах аз. – Веднага се хвърлихме във водата.
– Значи, не разполагаме с никакви улики срещу Майкъл?
– Нищо, което не би могло да бъде оспорено.
– Ако Майкъл няма в какво да бъде упрекнат, защо тогава Миранда ме излъга? Каза ми, че се запознала с Майкъл няколко години след смъртта на Джеремая Фолд. А в тяхната всекидневна видях снимка на двамата от Коледа на 1994 година, тоест само шест месеца по-късно. В онзи момент тя вече се е била завърнала при родителите си в Ню Йорк. Значи е могла да се запознае с Майкъл само докато е била под властта на Джеремая.
– Да не смяташ, че Майкъл е бил мъжът от мотела? – запитах я.
– Да – кимна тя. – А Миранда е измислила татуировката, за да заличи следата, която води към него.
В този момент срещу нас се зададе самата Миранда, която идваше в болницата да види мъжа си.
– Боже мой, Ана, какво е станало с лицето ви? – възкликна тя. – Безкрайно съжалявам за случилото се. Как сте?
– Вече по-добре.
Миранда се обърна към нас:
– Сами виждате, че Майкъл не е замесен в нищо. Горкият, какво е състоянието му?
– Открихме Ана на мястото, което ни посочихте – отбелязах аз.
– Би могъл да бъде кой ли не! Езерото на бобрите е известно на всички от областта. Имате ли доказателства?
Не разполагахме с никакви конкретни улики. Имах усещането, че отново преживяваме разследването срещу Тененбаум през 1994 година.
– Вие ме излъгахте, Миранда – обади се Ана. – Казахте ми, че сте срещнали Майкъл няколко години след смъртта на Джеремая Фолд, но това не е вярно. Запознали сте се, докато сте били в Риджпорт.
Миранда запази мълчание. Изглеждаше смутена. Дерек посочи чакалнята, където нямаше никого, и предложи да отидем там. Поканихме Миранда да седне на едно канапе и Ана я запита още по-настоятелно:
– Кога всъщност се запознахте с Майкъл?
– Вече не си спомням – отвърна Миранда.
– Да не би Майкъл да е бил мъжът от мотела, който се е опълчил на Костико? – запита я тогава Ана.
– Ана, аз…
– Отговорете на въпроса. Не ме принуждавайте да ви откарам в управлението.
Миранда беше бледа като платно.
– Да – отвърна накрая тя. – Не зная как сте научили какво точно се случи в мотела, но това наистина беше Майкъл. Запознах се с него в края на 1993 година, докато работех в клуба. Костико ме накара да му устроя клопка в мотела, както постъпвах с останалите. Ала Майкъл не се подчини.
– Излиза, че сте измислили татуировката, за да ни заблудите? Защо го направихте?
– За да запазя Майкъл. Ако бяхте научили, че той е мъжът от мотела…
Миранда не довърши, съзнавайки, че е казала прекалено много.
– Говорете, Миранда – ядоса се Ана. – Ако знаехме, че той е мъжът от мотела, какво бихме открили?
По бузата на Миранда се спусна сълза.
– Щяхте да откриете, че Майкъл уби Джеремая Фолд.
Отново се връщахме на изходна точка: до този момент смятахме, че кметът Гордън е убил Джеремая Фолд.
– Майкъл не е убил Джеремая Фолд – каза Ана. – Сигурни сме в това. Убил го е кметът Гордън.
Лицето на Миранда светна.
– Значи не е бил Майкъл? – зарадва се тя, все едно цялата тази история не беше същински кошмар.
– А защо си мислехте, че Майкъл е убил Джеремая Фолд?
– След случката с Костико се виждах няколко пъти с Майкъл. Влюбихме се и Майкъл си втълпи, че трябва да ме избави от Джеремая Фолд. През всичките тези години вярвах, че… О, боже мой, как ми олекна!
– Никога ли не сте разговаряли за това с Майкъл?
– След смъртта на Джеремая Фолд изобщо не сме споменавали за случилото се в Риджпорт. Искахме да забравим. Това беше единственият начин да започнем на чисто. Заличихме миналото от паметта си и се обърнахме към бъдещето. Вярвам, че успяхме. Сами виждате, сега сме толкова щастливи.
* * *
Прекарахме деня у Ана, опитвайки се да обобщим всички сведения, с които разполагахме.