Сякаш потънал в спомени, той каза:
– Всичко започна през една вечер в края на 1993 година.
* * *
Началото на декември 1993 година
Майкъл Бърд за пръв път отиваше в „Риджс Клъб“. Впрочем той нямаше нищо общо със заведенията, които обикновено посещаваше. Негов приятел обаче много настоя да го заведе. „Имат певица с необикновен глас“, увери го той. На място се оказа, че не певицата привлече вниманието му, а момичето на входа. Казваше се Миранда. Моментално си падна по нея. Тя направо го омагьоса. Оттогава започна редовно да посещава клуба само за да я види. Беше лудо влюбен в нея.
Отначало Миранда отблъсна ухажванията на Майкъл. Даде му да разбере, че ни бива да се доближава до нея. Той си помисли, че трябва да ѝ оказва повече внимание. Изобщо не видя опасността. Накрая Костико го забеляза и я накара да му заложи клопка в мотела. Отначало тя отказа, но един сеанс с легена я принуди да се съгласи. През една януарска вечер тя все пак уговори среща с Майкъл в мотела. Той отиде следобед на другия ден. Двамата се съблякоха и тогава Миранда седна на леглото и му каза: „Аз съм малолетна, още ходя на училище. Това възбужда ли те?“. Майкъл я изгледа стъписано: „Нали ми каза, че си на деветнайсет. Да не си си изгубила ума, като ме излъга? Не мога да остана в една стая с теб“. Понечи да се облече, но тъкмо тогава забеляза зад завесата някакъв едър тип: беше Костико. Двамата се счепкаха и Майкъл успя да избяга гол от стаята, като все пак грабна ключовете от колата. Костико го подгони на паркинга, но Майкъл имаше достатъчно време да отвори вратата и да грабне спрея със сълзотворен газ. Обезвреди Костико и избяга. Костико обаче лесно го откри, изненада го в дома му и му хвърли един бой, както си му беше редът. След това посред нощ го откара в „Риджс Клъб“, който вече беше затворен. Майкъл се озова в кабинета. Там бяха Джеремая и Миранда. Джеремая му обясни, че занапред е длъжен да работи за него. Да стане изпълнител на поръчки. Каза му: „Докато правиш, каквото ти се нареди, на твоето момиче нищо няма да му се случи“. Тогава Костико сграбчи Миранда за косите и я завлече до пълния с вода леген. Натопи главата ѝ, държа я така няколко секунди, след това отново и отново, докато Майкъл не се съгласи да работи за тях.
* * *
– Значи, така станахте човек за поръчки на Джеремая Фолд? – запитах го аз.
– Да, Джеси – потвърди Майкъл. – При това той предпочиташе да прибягва именно до моите услуги. Не можех да му откажа. При всяко колебание от моя страна заплашваше Миранда.
– И дори не се опитахте да предупредите полицията?
– Твърде рисковано беше. Джеремая имаше снимки на цялото ми семейство. Един ден отидох при моите родители и го заварих да пие чай във всекидневната. Боях се също и за Миранда. Бях луд по нея. При това чувствата ни бяха взаимни. Нощем ходех при нея в мотелската стая. Убеждавах я да избяга с мен, но тя беше прекалено уплашена. Повтаряше, че Джеремая ще ни открие. Казваше: „Ако Джеремая научи, че се виждаме, ще убие и двама ни. Ще изчезнем и никой няма да открие телата ни“. Обещах да я избавя от това положение. Ала за мен нещата станаха сложни, когато Джеремая си хареса „Кафе Атена“.
– Започнал е да изнудва Тед Тененбаум.
– Точно така. И сетете се на кого възложи да прибира от него парите всяка седмица? На мен. Познавах донякъде Тед. В Орфия всички се познават. Когато отидох при него и му казах, че ме изпраща Джеремая, той извади пистолет и опря дулото в челото ми. Реших, че ще ме застреля. Разказах му всичко. Обясних му, че животът на жената, която обичам, зависи от мен. Това беше единствената грешка, която допусна Джеремая Фолд. По принцип беше изключително предпазлив, изпипваше всяка подробност, но така и не се досети, че двамата с Тед можем да се съюзим срещу него.
– Решили сте да го убиете – каза Дерек.
– Да, но не беше толкова лесно. Не знаехме как да постъпим. Тед си беше побойник, но не и убиец. Освен това трябваше да издебнем, когато Джеремая е сам. Не можехме да действаме пред Костико или пред когото и да било друг. Ето защо решихме да проучим навиците му: дали например понякога не излиза сам? Дали не се разхожда сам в гората? Налагаше се да изберем най-подходящия момент и да се отървем от трупа. Тогава открихме, че Джеремая е недосегаем. Оказа се далеч по-силен, отколкото си бяхме представяли с Тед. Неговите хора за поръчки се шпионираха взаимно, той притежаваше същинска разузнавателна мрежа, освен това имаше свои хора в полицията. Беше в течение на всичко.
* * *
Май 1994 година
От два дни, скрит в колата, Майкъл дебнеше в засада недалеч от къщата на Джеремая, когато вратата неочаквано се отвори и някой с все сила го удари с юмрук в лицето. Беше Костико. След това той го извлече от купето и го закара в клуба. Джеремая и Миранда го очакваха в кабинета. Джеремая беше разярен: „Значи ме шпионираш, така ли? – каза му той. – Искаш да ме изпееш на ченгетата?“. Майкъл се закле, че няма такова нещо, но Джеремая не му обърна внимание и заповяда на Костико да го пребие. Когато приключиха с него, се заеха с Миранда. Изтезанието продължи дълго и в резултат тя в продължение на седмици не можа да излезе от стаята.