След тази случка Майкъл и Тед Тененбаум с бояха да не би да са под наблюдение и продължиха да се срещат, но при пълна тайна на най-необичайни места, далеч от Орфия, за да не ги видят заедно. Накрая Тед сподели с Майкъл:
– Самите ние няма да можем да премахнем Джеремая.Трябва да намерим някой, който не знае нищо за него, и да го убедим да го убие.
– Кой би приел да направи подобно нещо?
– Някой, който се нуждае от същата услуга. В замяна ние ще убием другиго, когото не познаваме. Така полицията никога няма да стигне до нас.
– Някой, който не ни е сторил нищо ли? – учуди се Майкъл.
– Повярвай ми – каза Тененбаум, – никак не ми е приятно да ти предложа подобно нещо, но не виждам друго решение.
След като размисли, Майкъл се убеди, че вероятно това е единственият начин да бъде спасена Миранда. За нея бе готов на всичко.
Проблемът беше да намерят партньор, някой, с когото не са свързани. Как да постъпят? Все пак не биха могли да пуснат обява във вестника.
Минаха шест седмици. Вече бяха на път да се отчаят, когато в средата на юни Тед се обади на Майкъл и му каза:
– Струва ми се, че открих нашия човек.
– Кой е той?
– По-добре е да не знаеш.
* * *
– Значи, вие не сте знаели кой е партньорът на Тененбаум? – запита Дерек.
– Не – потвърди Майкъл. – Тед Тененбаум беше посредникът, само той знаеше кои са двамата изпълнители. Така бяха заличени всички следи. Полицията нямаше да може да стигне до нас, тъй като самите ние не знаехме кой е другият. С изключение на Тененбаум, но той беше корав мъж. За да сме сигурни, че между нас няма да има какъвто и да било пряк контакт, Тененбаум беше намерил начин как да разменим имената на жертвите. Обясни ми приблизително следното: „В никакъв случай не бива да се срещаме и да разговаряме с него. На първи юли вървете в книжарницата. Там има един отдел за местни автори, където почти никой не влиза. Изберете една книга и отбележете в нея името. Но не направо, а като оградите думи, чиято начална буква съответства на една от буквите на името и фамилията. След това прегънете страниците на книгата. Това ще бъде условният знак“.
– И вие отбелязахте името на Джеремая Фолд? – обади се Ана.
– Точно така, в пиесата на Кърк Харви. Нашият партньор пък беше избрал книга, посветена на театралния фестивал. В нея беше вписал името на Меган Падалин. Книжарката, която беше толкова мила жена. Значи, нея трябваше да убием. Заехме се да проучим навиците ѝ. Тя всеки ден излизаше на джогинг до парка при „Пенфийлд Кресчънт“. Смятахме да я прегазим с кола. Оставаше да изберем подходящ момент. Изглежда, нашият партньор бе имал същата идея, защото на 16 юли Джеремая загина при пътна злополука. Само че за малко всичко да пропадне, защото той бе агонизирал в продължение на часове и само по една случайност не оцеля. В никакъв случай не биваше да допускаме същата грешка. Двамата с Тед бяхме добри стрелци. Баща ми ме бе научил от малък да стрелям с пушка. Повтаряше ми, че имам дарба. Затова решихме, че най-сигурно е Меган да умре от куршум.
* * *
20 юли 1994 година
Тед се срещна с Майкъл на безлюдния паркинг.
– Трябва да свършим тази работа, мой човек. Да гръмнем онова момиче.
– Не бихме ли могли да се откажем? – намръщи се Майкъл.
– И на мен ми мина през ума, но се налага да спазим договора. Когато партньорът разбере, че сме го изиграли, може да се обърне срещу нас. Чух в книжарницата Меган да споменава, че няма да присъства на откриването на фестивала. Щяла да излезе на джогинг както всяка вечер. Тогава в квартала няма да има жива душа. Чудесна възможност, която не е за изпускане.
– Значи, вечерта на откриването, така ли? – промълви Майкъл.
– Да – каза Тененбаум и скришом пъхна в ръката му една „Берета“. Вземи го. Серийният номер е изпилен. Никой няма да те открие.
– Защо аз? Защо не го направиш ти?
– Защото зная кой е другият човек. Трябва да го направиш ти, защото така няма да оставим следи. Дори да те разпитва полицията, няма да можеш да кажеш каквото и да било. Повярвай ми, планът няма грешка. Нали се похвали, че си добър стрелец? Остава само да гръмнеш онова момиче и най-сетне и двамата ще бъдем свободни.