* * *
– Значи, на 30 юли сте преминали към действие – каза Дерек.
– Да. Тененбаум обеща да дойде с мен и поръча да мина и да го взема от Големия театър. Вечерта беше дежурен пожарникар. Паркирал беше камионетката пред служебния вход, за да я видят всички и това да му послужи за алиби. Заедно отидохме в квартала Пенфийлд. Беше напълно безлюден. Меган вече се намираше в парка. Спомням си, че погледнах часа: 19 и 10. 30 юли 1994 година, 19 часа и 10 минути. Предстоеше ми да отнема човешки живот. Поех си дълбоко дъх, сетне се втурнах като обезумял към Меган. Тя така и не разбра какво става. Стрелях два пъти, но не я улучих. Тя побягна към къщата на кмета. Заех позиция, прицелих се добре и стрелях още веднъж. Тя падна. Приближих се и дадох още един изстрел в главата ѝ. Исках да съм сигурен, че е мъртва. Почувствах едва ли не облекчение. Не можех да повярвам, че се случва наистина. В този момент забелязах, че синът на кмета ни наблюдава иззад завесата на тяхната всекидневна. Какво правеше там? Защо не беше в Големия театър с родителите си? Всичко стана за части от секундата. Дори не размислих. Изпаднал в паника, се втурнах към къщата. Адреналинът ми даваше сили. С ритник изкъртих входната врата. Озовах се пред Лесли, жената на кмета, която приготвяше куфари. Пистолетът сякаш стреля сам. Тя рухна на пода. Сетне се прицелих в момчето, което опитваше да се скрие. Стрелях няколко пъти и още веднъж в майка му, за да съм сигурен, че и двамата са мъртви. Чух шум откъм кухнята. Беше кметът Гордън, който се опитваше да избяга през задната врата. Какво друго ми оставаше, освен да убия и него? Когато излязох, Тед беше избягал. Отидох в Големия театър, за да присъствам на откриването и хората да ме видят. Пистолетът остана у мен, защото не знаех нито къде, нито как да се отърва от него.
Настъпи мълчание.
– А след това? – запита Дерек. – Какво стана?
– Прекъснах всякакви контакти с Тед. Според полицията цел на нападението беше кметът, а Меган се смяташе за странична жертва. Разследването пое в друга посока. Нас нищо не ни заплашваше. Нямаше начин да ни разкрият.
– Само че Шарлот е взела камионетката на Тед без негово знание, за да се срещне с кмета Гордън, и е била там малко преди вас.
– Вероятно сме я изпуснали за малко. Едва когато свидетел разпозна камионетката пред „Кафе Атена“, нещата се влошиха. Тед беше силно изплашен. Свърза се с мен. Запита ме: „Защо уби всички онези хора?“ Отвърнах му: „Защото ме видяха“. А той ми каза: „Кметът Гордън беше нашият партньор! Тъкмо той уби Джеремая! Той искаше от нас да убием Меган! Нито той, нито някой от семейството му щеше да ни издаде!“. Така научих от Тед как в средата на юни кметът е станал негов съюзник.
* * *
Средата на юни 1994 година
През този ден Тед отиде у кмета Гордън да поговорят за „Кафе Атена“. Искаше му се да зарови томахавката на войната. Не можеше да понесе това постоянно напрежение. Кметът го прие във всекидневната. Свечеряваше се. Гордън зърна някого в парка. От мястото си Тед не можеше да види кой е, но тогава кметът каза мрачно:
– Има хора, които би било по-добре да са мъртви.
– Кои хора?
– Няма значение.
В този момент Тед почувства, че може би Гордън е човекът, който му трябва. Ето защо реши да сподели с него своя план.
* * *
В регионалния център на щатската полиция Майкъл продължи:
– Оказа се, че без да знам, съм убил нашия партньор. Гениалният ни план пропадна. Убеден бях, че полицията няма да залови Тед, защото не той беше убиецът. Изобщо не се досетих, че могат да стигнат до трафиканта на оръжие. А от него до Тед. Известно време той се укрива при мен. Не ми остави избор. Камионетката му беше в моя гараж. Рано или късно щяха да се доберат до него. Заловяха ли го, и с мен беше свършено. Накрая се наложи да го изгоня, като го заплаших с пистолета, който беше останал у мен. Той си замина и половин час по-късно полицията го засече. Преследването завърши със смъртта му. Разследващите решиха, че той е убиецът. Бях спасен. Веднъж завинаги. Потърсих Миранда и вече не се разделихме. Никой нищо не знаеше за миналото ѝ. От семейството ѝ сметнаха, че през двете години, преди да се завърне при тях, тя е живяла като бездомна.
– Миранда знаеше ли, че вие сте убили Меган и семейство Гордън.
– Не, изобщо не беше в течение. Но си мислеше, че аз съм премахнал Джеремая.
– Затова е излъгала, когато я разпитвах онзи ден – заключи Ана.
– Да, измисли тази история с татуировката, за да ме защити. Знаеше, че разследването засяга и Джеремая Фолд, затова се боеше да не би да ме разкриете.
– А Стефани Мейлър? – запита Дерек.