– Островски ѝ беше възложил да проведе собствено разследване. Един ден тя пристигна в Орфия, обясни ми за какво е тук и се зарови в архива на „Орфия Кроникъл“. Предложих ѝ работа във вестника, за да я държа под око. Надявах се, че няма да стигне до никъде. В продължение на няколко месеца тя тъпчеше на място. Опитах се да я заблудя, като проведох с нея няколко анонимни разговора от телефонна кабина. Насочих я по лъжлива следа към доброволците и фестивала. За да печеля време, я канех на срещи в „Кодиак Клъб“, на които не отивах.
– Опитахте се да насочите и нас към фестивала – отбелязах аз.
– Да – призна Майкъл. – Ала Стефани попадна на Кърк Харви, от когото разбра, че целта е била Меган, а не Гордънови. Сподели това с мен. Имаше намерение да се обърне към щатската полиция, но не преди да има на разположение досието от разследването. Трябваше да предприема нещо, инак тя щеше да разкрие всичко. За последен път проведох с нея анонимен разговор, като обещах, че на 23 юни ще научи истината, и я повиках на среща в „Кодиак Клъб“.
– Деня, когато тя дойде в регионалния център на щатската полиция – уточних аз.
– Вечерта все още не бях решил какво да правя. Не знаех дали да говоря с нея, или да избягам. Сигурен бях обаче, че не искам да загубя всичко. Тя пристигна в „Кодиак Клъб“ в 18 часа, както се бяхме уговорили. Аз седях на една маса в дъното и цяла вечер я наблюдавах. Накрая, към 22 часа тя си тръгна. Трябваше да направя нещо. Обадих ѝ се от телефонната кабина и уредих среща на паркинга до плажа.
– И отидохте.
– Да, тя ме позна. Казах ѝ, че ще ѝ обясня всичко, че ще ѝ покажа нещо много важно, и тя се качи в моята кола.
– Искали сте да я откарате на островчето в Езерото на бобрите и там да я убиете.
– Да, там никой нямаше да я открие. Тя обаче разбра намерението ми още когато наближихме Езерото на елените. Не ми стана ясно как е усетила. Вероятно по инстинкт. Изскочи и побягна през гората. Хукнах след нея и я настигнах на самия бряг. Там я удавих. Блъснах тялото във водата и то веднага потъна. Завърнах се на шосето и се канех да потегля, когато мина някаква кола. Изпаднах в паника и избягах. Тя беше оставила в колата чантата си, в която намерих ключове. Така можах да отида и да претърся апартамента ѝ.
– Искали сте да вземете материалите от нейното разследване – каза Дерек. – Само че не сте намерили нищо. Тогава от телефона на Стефани сте изпратили съобщение до самия себе си, че тя ще отсъства известно време. Сетне сте имитирали обир в редакцията на вестника, за да вземете нейния компютър, което ние установихме едва няколко дни по-късно.
– Да – потвърди Майкъл. – Онази вечер се отървах от чантата и телефона. Задържах ключовете, защото можеше да ми потрябват. След това, Джеси, когато три дни по-късно вие пристигнахте в Орфия, аз много се изплаших. Същата нощ отидох отново в апартамента на Стефани и го претърсих основно. Само че точно тогава се появихте вие, а аз си бях въобразявал, че окончателно сте си тръгнали от града. Нямах друг избор, освен да ви напръскам със сълзотворен газ и да избягам.
– След това уредихте така, че през цялото време да бъдете близо до пиесата и до разследването – каза Дерек.
– Да. Наложи се да убия Коди. Знаех, че ви е споменал за книгата на Бергдорф. Тъкмо в този екземпляр кметът Гордън беше вписал името на Меган. Въобразих си, че всички знаят какво съм извършил през 1994 година.
– След това убихте и Костико, защото чрез него бихме могли да стигнем до вас.
– Да. Когато Миранда ми каза, че сте я разпитвали, се сетих, че ще говорите и с Костико. Не бях сигурен дали ще си спомни моето име, но не исках да рискувам. Проследих го от клуба до дома му, за да разбера къде живее. Позвъних и го заплаших с пистолета. Изчаках да се мръкне, след което го принудих да ме откара до Езерото на бобрите и да гребе до островчето. Там го застрелях и зарових трупа му.
– Последва премиерата на пиесата – каза Дерек. – Смятали сте, че Кърк Харви знае за вас?
– Исках да се предпазя на всяка цена. Деня преди премиерата внесох оръжието в Големия театър. Това стана преди претърсването. След това присъствах на представлението, скрит на рампата над сцената, готов за стрелба срещу актьорите.
– Стреляли сте срещу Дакота, защото сте сметнали, че ще произнесе вашето име.
– Обзела ме беше параноя. Бях станал друг човек.
– Ами аз? – запита Ана.
– В събота вечерта, когато двамата отидохме у дома, аз наистина исках да се видя с дъщерите. Сетне забелязах, че излизаш от тоалетната и разглеждаш онази снимка. Веднага се сетих, че нещо си разбрала. След като успях да избягам от Езерото на бобрите, оставих твоята кола в гората. Ударих се по главата с един камък и завързах ръцете си с парче въже.