– Излиза, че сте направили всичко по силите си, за да съхраните вашата тайна? – обадих се аз.
Майкъл ме погледна право в очите.
– След като убиете веднъж, можете да го направите и втори път. А след това можете да избиете цялото човечество. Задръжките изчезват.
* * *
– Били сте прави от самото начало – каза ни Маккена, след като излязохме от стаята за разпити. – Тед Тененбаум наистина е бил виновен. Но не само той. Браво!
– Благодаря, шефе – отвърнах аз.
– Джеси, бихме ли могли да разчитаме, че ще останете още известно време в полицията? – запита майорът. – Кабинетът е отново на ваше разположение. А ти, Дерек, ако искаш да се върнеш в Криминалния отдел, мястото те очаква.
Двамата с Дерек обещахме да си помислим.
На излизане от регионалния център на щатската полиция Дерек предложи на Ана и на мен:
– Искате ли да дойдете на вечеря у нас? Дарла е приготвила печено. Можем да полеем края на разследването.
– Много мило – отвърна Ана, – но съм обещала на моята приятелка Лорийн да вечеряме заедно.
– Жалко – въздъхна Дерек. – Ами ти, Джеси?
Усмихнах се.
– Аз пък имам среща.
– Наистина ли? – зачуди се той.
– С кого? – запита Ана.
– Друг път ще ви кажа.
– Много си потаен! – подхвърли закачливо Дерек.
Казахме си довиждане, качих се в колата и се прибрах у дома.
* * *
Същата вечер отидох в малък френски ресторант в Саг Харбър, който открай време харесвах. Изчаках я отпред. Видях я да се задава. Ана. Сияеше. Прегърна ме. Внимателно докоснах с ръка превръзката на челото ѝ. Тя ми се усмихна. Разменихме продължителна целувка. Сетне тя ме запита:
– Мислиш ли, че Дерек подозира нещо?
– Струва ми се, че не – отвърнах развеселено.
И я целунах още веднъж.
2016
ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД СЪБИТИЯТА
През октомври 2016 година малък нюйоркски театър представи пиеса със заглавие „Черната нощ на Стефани Мейлър“. Автор беше Мета Островски, а режисьор Кърк Харви. Спектакълът нямаше никакъв успех. Островски беше на седмото небе. „Не винаги нашумелите пиеси непременно са най-добрите, честна дума на критик“, заяви той на Харви, който бе напълно удовлетворен от подобна оценка. В момента двамата са на турне из страната и са доволни от себе си.
През годината, последвала злокобното пътуване до Йелоустоун, Стивън Бергдорф непрекъснато бе преследван от образа на Алис. Виждаше я навсякъде. Струваше му се, че чува гласа ѝ. явяваше му се в метрото, в кабинета, в банята.
За успокоение на съвестта той реши да признае всичко на жена си. Тъй като не знаеше как да го направи, състави писмена изповед. В нея описа всичко с най-големи подробности, от хотел „Плаза“ до националния парк Йелоустоун.
Вечерта, когато приключи, той се втурна към жена си, за да я накара да прочете написаното. Тя обаче бързаше, защото излизаше на вечеря с приятелки.
– Какво е това? – запита го тя, като погледна купчината листове, които мъжът ѝ подаваше.
– Трябва да го прочетеш. Веднага.
– Закъснявам за вечерята. Ще го прочета след това.
– Започни още сега. Ще разбереш защо.
Заинтригувана, Трейси Бергдорф хвърли поглед на първата страница, права в коридора. Сетне обърна на втората, съблече палтото си, свали обувките и седна на канапето във всекидневната. До края на вечерта не мръдна оттам. Не можеше да откъсне очи от текста. Прочете го на един дъх. От самото начало не беше произнесла нито една дума. Стивън се прибра в спалнята. Седна съкрушен на брачното легло. Не се чувстваше готов да посрещне реакцията на жена си. По едно време стана, отиде до прозореца, отвори го и се наведе навън. Живееха на единайсетия етаж. Щеше да умре за миг. Трябваше да скочи. Длъжен беше да го направи още сега.
Тъкмо се канеше да прекрачи перваза, когато вратата рязко се отвори. Влезе Трейси.
– Стивън – каза тя с възхита в гласа, – твоят роман е направо гениален! Не знаех, че пишеш криминален роман.
– Роман ли? – промърмори Стивън.
– Отдавна не съм чела толкова интересен криминален роман.
– Но това не е…
Трейси беше толкова въодушевена, че дори не го слушаше.
– Незабавно ще го дам на Виктория. Тя работи в литературна агенция.
– Недей, не смятам, че…
– Стивън, тази творба трябва непременно да бъде публикувана!
Въпреки волята на своя съпруг, Трейси даде текста на приятелката си Виктория, която пък го предложи на своя шеф. Той бе поразен от прочетеното и веднага се свърза с най-престижните нюйоркски издателства.
Година по-късно романът беше публикуван и пожъна небивал успех. В момента текат преговори за екранизация.