– Това ще ти бъде първото сериозно разследване, а и Джеси няма достатъчно опит.
– Розенбърг има нюх на ченге – уверих го аз. – Имайте ни доверие. Няма да ви разочароваме.
Майорът се замисли за момент и накрая кимна:
– Ще ми се да ви дам възможност, Скот. Двамата с Джеси определено ми харесвате. Само гледайте да не оплескате работата. Когато колегите ви разберат, че съм поверил случая на вас, ще се вдигне голяма олелия. Само че никой не ги е спирал да дойдат първи! Къде са се мотали, по дяволите? Да не са били на почивка? Тъпаци…
Майорът повика Джеси и му каза направо на висок глас, за да го чуят околните:
– Скот и Розенбърг, вие ще движите разследването.
Двамата с Джеси се зарекохме да направим всичко, за да не съжалява майорът за решението си. Цяла нощ останахме в Орфия и събрахме първите данни. Наближаваше седем сутринта, когато закарах Джеси до дома му в Куинс и той ми предложи да вляза да пием заедно кафе. Приех, защото бяхме изморени, но и прекалено възбудени, за да спим. Седнахме в кухнята и докато Джеси приготвяше кафето, аз се заех да запиша някои ключови въпроси.
– Кой до такава степен е мразел кмета, за да го убие заедно с жена му и сина му? – запитах се аз на глас и записах това изречение на лист, който Джеси залепи върху вратата на хладилника.
– Трябва да разпитаме близките му – подсказа той.
– Защо всички те са били у дома вечерта, когато е предстояло откриването на театралния фестивал? Трябвало е да отидат в Големия театър. Ами куфарите с дрехи, които открихме в колата? Сигурен съм, че са имали намерение да отпътуват.
– Може би са бягали? Но защо?
– Именно това трябва да открием, Джеси – отвърнах му аз.
Лепнах втори лист, върху който той написа: Имал ли е кметът врагове?
Явно сме говорили прекалено високо, защото Наташа се събуди и се появи сънена на вратата на кухнята.
– Какво стана снощи? – запита тя и се сгуши до Джеси.
– Клане – отвърнах аз.
– Убийства по време на театралния фестивал? – прочете Наташа върху вратата на хладилника, преди да я отвори. – Подходящо заглавие за криминална пиеса.
– Възможно е наистина да се окаже такава – кимна Джеси.
Наташа извади мляко, яйца, брашно, за да приготви палачинки, и си наля кафе.
Хвърли поглед на бележките ни и запита:
– Какви са първите ви хипотези?
ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ
Неделя, 29 юни 2014 г.
27 дни преди премиерата
Издирванията на Стефани засега бяха без резултат.
От двайсет и четири часа целият окръг беше на крак, но напразно. Полицейски екипи и доброволци претърсваха околността. В акцията бяха включени кучета, леководолази и един хеликоптер. Добросъвестни граждани лепяха обяви в супермаркетите и обикаляха магазините и бензиностанциите с надеждата някой клиент или служител да е забелязал Стефани. Родителите ѝ направиха изявление за пресата и по местните телевизионни канали, показаха нейна снимка и призоваха всеки, който е видял дъщеря им, незабавно да се обади на полицията.
Всички проявяваха желание да вземат участие: от „Кодиак Грил“ предлагаха разхладителни напитки на всеки, който участва в издирването. „Езерен Палас“, един от най-луксозните хотели в окръг Орфия, предостави своя салон на полицията. Там се събираха желаещите да вземат участие в акцията и след това биваха насочвани към съответната зона на претърсване.
Двамата с Ана продължавахме нашето разследване от нейния кабинет в полицейското управление на Орфия. Пътуването на Стефани до Лос Анджелис си оставаше за нас пълна мистерия. Именно след завръщането от Калифорния тя се бе сближила с полицая Шон О’Донъл. Какво беше открила там? Свързахме се с хотела, в който бе отседнала, но така и не научихме нищо повече. В замяна, когато се заехме с постоянните ѝ пътувания до Ню Йорк и обратно, които можахме да проследим от плащанията на пътна такса с кредитната карта, установихме, че е била глобявана за неправилно паркиране и че дори веднъж колата ѝ е била вдигната от „паяк“ все на една и съща улица. Ана лесно състави списък на фирмите и заведенията по нея: ресторанти, лекарски кабинети, адвокатски кантори, хиропрактици, химическо чистене, но преди всичко редакцията на „Нюйоркско списание за литература“.
– Как е възможно? – питах се аз. – Майката на Стефани твърдеше, че дъщеря ѝ е била уволнена от това списание през септември и че именно затова тя се е завърнала в Орфия. Защо е продължила да ходи там? Нещата не съвпадат.
– Във всеки случай датите на плащането на пътна такса съвпадат с глобите за неправилно паркиране – отбеляза Ана. – Доколкото виждам, това е ставало в непосредствена близост до помещенията, които заема списанието. Най-добре е да се обадим на главния редактор и да поискаме разяснения.