Тя вдигна слушалката, но така и не успя да набере номера, защото в този момент на вратата се почука. Беше ръководителят на техническия екип от лабораторията на щатската полиция.
– Нося ви резултатите от намереното в апартамента и в колата на Стефани Мейлър – каза той, размахвайки доста тежък плик. – Струва ми се, че ще ви бъде интересно.
– Нека започнем с апартамента – продължи той, като приседна на ръба на заседателната маса. – Потвърждава се версията за умишлен палеж. Жилището е било обляно със запалителна течност. А ако сте имали някакви подозрения, подпалвачът със сигурност не е Стефани Мейлър.
– Какво имате предвид? – учудих се аз.
Полицаят извади пластмасов плик, пълен с банкноти.
– В апартамента открихме 10 000 долара в брой, скрити в металното резервоарче на кафеварката за еспресо. Останали са непокътнати.
– Вярно – съгласи се Ана. – Ако бях на мястото на Стефани и имах стрити 10 000 долара, най-напред бих се погрижила да ги прибера, преди да запаля апартамента си.
– А какво открихте в колата? – запитах аз.
– За нещастие, нямаше следи от ДНК освен на самата Стефани Мейлър. Направихме съпоставка с ДНК на родителите ѝ. От друга страна под седалката на водача открихме доста странна бележка, написана на ръка, а почеркът съвпада с този на Стефани.
Той бръкна в плика и извади трети пластмасов плик, в който имаше лист, откъснат от ученическа тетрадка. На него пишеше:
Черната нощ → Театрален фестивал в Орфия
Да разговарям за това с Майкъл Бърд
– Черната нощ! – възкликна Ана. – също като надписа от полицейското досие за четворното убийство през 1994 година.
– Трябва да отидем и да поговорим с Майкъл Бърд – предложих аз. – Възможно е да знае повече от онова, което ни каза досега.
* * *
Открихме Майкъл Бърд в неговия кабинет в редакцията на „Орфия Кроникъл“. Беше ни приготвил папка с копия на всички статии, които Стефани бе писала за вестника. Бяха посветени предимно на местни новини: училищен празник, парад за Деня на Колумб, отбелязване на Дена на благодарността, организирано от общината за самотните, конкурс за тикви по случай Хелоуин, пътни инциденти и други произшествия. Докато прелиствах папката, запитах Майкъл:
– Каква заплата получаваше Стефани във вестника?
– 1500 долара на месец – отвърна той.– Защо ме питате?
– Може да се окаже от значение за разследването. Няма да скрия от вас, че все още не съм наясно защо Стефани е напуснала Ню Йорк, за да дойде в Орфия и да пише статии за Деня на Колумб и за празника на тиквата. Според мен няма никакъв смисъл. Майкъл, не се засягайте, но това никак не пасва на една амбициозна млада жена, каквато ни я описаха нейните родители и приятелите ѝ.
– Сега разбирам въпроса ви, капитан Розенбърг. Впрочем самият аз съм си го задавал. Стефани сподели с мен, че била потисната след уволнението от литературното списание. Имала нужда от нещо ново. Имайте предвид, че тя е идеалистка. Иска да промени света. Работата в местен вестник не я плашеше, дори напротив.
– Струва ми се, че има нещо друго – отбелязах аз и показах на Майкъл листа от тетрадка, открит в колата на Стефани.
– Какво е това? – зачуди се той.
– Бележка с почерка на Стефани. Споменава за театралния фестивал в Орфия и освен това, че иска да говори с вас. Известно ли ви е нещо, което не сте ни казали?
– Бях обещал да не разкривам нищо… – въздъхна той. – Дадох ѝ дума.
– Майкъл – подканих го. – Изглежда, не разбирате колко сериозно е положението.
– Вие не разбирате – възрази той. – Може би Стефани има основателна причина да изчезне за известно време. А с шума, който вдигнахте, сте на път да развалите всичко.
– Основателна причина ли? – повторих аз.
– Вероятно тя е знаела, че е в опасност, и затова е решила да се укрие. С това ваше претърсване рискувате да ѝ навредите: нейното разследване е далеч по-важно, отколкото можете да си представите, а може да се окаже, че в момента я издирват тъкмо онези, от които тя иска да се скрие.
– Имате предвид полицай?
– Твърде възможно. По този въпрос не сподели нищо. Настоях да ми разкрие нещо повече, но тя не пожела да ми каже за какво се отнася.
– Типично за онази Стефани, с която се запознах преди няколко дни. Само че какво общо има тук театралният фестивал?
Макар че в редакцията нямаше никого, а вратата на кабинета му затворена, Майкъл сниши глас, сякаш се боеше някой да не го чуе:
– Стефани смяташе, че има нещо мътно около този фестивал, и искаше да разпита доброволците по организацията, без да събуди ничии подозрения. Затова ѝ предложих да напише поредица статии за вестника, които биха били чудесно прикритие.