Устроихме нашия щаб в апартамента на Джеси и Наташа, далеч по-приветлив от унилия кабинет в центъра на щатската полиция. Заехме всекидневната, където разпънахме две походни легла, тъй като излизахме и се прибирахме по всяко време. Наташа пое грижите за нас и направо ни глезеше. Ставаше посред нощ, за да ни даде да хапнем. Разправяше, че това било начин да изпробва върху нас ястията, които имаше намерение да предложи в своя бъдещ ресторант.
– Джеси – казах му една вечер с пълна уста, наслаждавайки се за пореден път на приготвеното от Наташа ястие, – внимавай да не изпуснеш тази жена. Тя е невероятна.
– Сватбата вече е планирана – отвърна Джеси.
– За кога? – зарадвах се аз.
– Скоро – усмихна се той. – Искаш ли да видиш венчалния пръстен?
– И още как!
Джеси излезе и след малко се върна с кутийка, в която блестеше пръстен с разкошен диамант.
– Господи, Джеси, страхотен е!
– Беше на моята баба – обясни той, като побърза да го скрие, преди да го е видяла Наташа.
* * *
Балистичната експертиза доказа безспорно, че е използвано само едно оръжие, пистолет „Берета“. Следователно извършителят беше един. Според специалистите по всяка вероятност това беше мъж не само поради тежестта на престъплението, а и защото входната врата беше изкъртена с един ритник. При това в онзи момент тя дори не е била заключена.
По искане на прокуратурата бе направена възстановка на престъплението, която показа следното: след като разбил входната врата на къщата на семейство Гордън, убиецът попаднал във вестибюла на Лесли Гордън и я застрелял в гърдите почти от упор. Сетне забелязал детето в салона и го убил в гръб с два куршума откъм коридора. После се отправил към кухнята, вероятно защото чул оттам шум. Кметът Джоузеф Гордън се опитвал да избяга в градината през остъклената врата на кухнята, но получил четири куршума в гърба. Накрая стрелецът се върнал обратно в коридора и излязъл през входната врата. Явно е бил опитен, защото нито един негов изстрел не е пропуснал целта.
Когато излязъл от къщата през главния вход, той случайно се натъкнал на Меган Падалин, която била излязла на джогинг. Несъмнено тя направила опит да избяга, но била застигната от два куршума в гръб. По всяка вероятност убиецът е бил без маска, защото след това приближил и стрелял още веднъж в главата на младата жена, за да бъде сигурен, че е мъртва и няма да го издаде.
Имаше двама непреки свидетели на престъплението, но те с нищо не можеха да помогнат на нашето разследване. В онзи момент почти никой от жителите на „Пенфийлд Кресчънт“ не си е бил у дома. От осемте къщи на улицата една е била обявена за продан, а обитателите на другите пет са се намирали в Големия театър. В последната къща, собственост на семейство Белами, била само Лена Белами, млада майка на три деца, която останала у дома, за да се грижи за тримесечното си бебе. Съпругът ѝ Терънс извел другите две деца на крайбрежния булевард.
Лена Белами чула изстрелите, но помислила, че това са фойерверки по случай откриването на фестивала. Все пак успяла да забележи малко преди това черна камионетка с голям надпис на задното стъкло, който обаче не беше в състояние да възпроизведе. Имало и някакво изображение, но не му бе обърнала внимание и сега не можеше да го опише.
Вторият свидетел беше Албърт Плант, който живееше сам в едноетажна къща на съседната улица. След претърпяна злополука се придвижваше в инвалидна количка и затова през онази вечер си останал у дома. Чул изстрелите, докато вечерял. Те привлекли вниманието му и затова излязъл да види какво се е случило. Сетил се все пак да погледне часовника: било 19 часът и 10 минути. След настъпилата тишина решил, че деца са хвърлили пиратки, но вечерта била приятна и той останал на верандата до 20 часа и 20 минути, когато чул мъж да крещи и да вика за помощ. Тогава незабавно се обадил на полицията.
Едно от първите затруднения, с които се сблъскахме, беше липсата на мотив. За да открием кой е убил кмета и семейството му, трябваше да изясним защо го е направил. За съжаление, първите данни от разследването не водеха до никъде. Напразно разпитвахме общинските чиновници, семейните приятели на кмета и на неговата съпруга. Очевидно беше, че семейство Гордън са водили напълно спокоен живот, без особени неприятности, без дългове, без драми или тъмно минало. Нищо. Съвсем обикновено семейство. Лесли Гордън, съпругата на кмета, беше уважавана от всички преподавателка в началното училище в Орфия, а що се отнася до самия кмет, без излишни славословия, той все пак се радваше на почитта на своите съграждани. Всички твърдяха, че на предстоящите през септември общински избори е щял без проблеми да бъде преизбран. Негов съперник щял да бъде заместник-кметът Алън Браун.