Стоях на паважа пред радиото и се гърчех, защото бях продал преди шест месеца палтото си. Нямаше къде да се свра, а нямах нахалството да се върна при Мария толкова рано сутринта. Нагоре към центъра или наляво — все едро.
Един мъж се приближи, огледа ме и ми връчи парче хартия.
— Можете ли да ми кажете как да стигна оттук до Саут фери? — попита.
— Разбира се. По подлеза на Седмо авеню — казах.
Той поклати глава и посочи ухото си. Глух. Взех молива от ръката му и написах каквото трябваше. Повдигна шапката си за поздрав и замина. Спомням си, че недоумявах как тип като него има такова хубаво топло палто. От някое благотворително дружество, предположих. А аз разполагам с всичките си сетива, но съм без палто. Той е глух и има палто. Ще си взема и аз палто.
Тогава ме озари голямата идея, Пляснах с ръце, извиках като пиян индианец и се затичах като луд към Уест сайд, където Мария се опитваше да направи за мен дом от един апартамент със студена вода за единайсет на месец. Стигнах, прелетях три етажа стълби и паднах посред стаята задъхан и скимтящ. Мария не знаеше какво да направи, още повече, след като аз си върнах дишането и обясних. Исках да знам дали, когато е обладана, тя би могла да се въздържи да го сподели гласно, ако да запише информацията!
— Не зная, Еди, никога не съм опитвала.
— Ами, опитай, по дяволите. Опитай!
— К-как?
Погледнах към стоящия върху печката будилник от деветдесет и осем цента.
— Хайде, мила. Обличай палтото. Ще изкараме малко пари.
Бе посвиквала с мен, иначе за нищо на света не би го направила. Дори не й казах преди да стигнем до заложната къща, че парите ще дойдат от нещо ценно, на което тя държи страшно много — от сапфирената звезда, която й бях дал като годежен пръстен, ден преди да се оженим. Под трите златни кълба аз й го отнех, мушнах в ръката й стар плик и молив, след което я вмъкнах вътре.
Познавах добре брокера. Бе единственият ирландец, когото съм видял в заложна къща.
— Тери, приятелю мой — изревах. — Ще ти направя една услуга. Дай ми в залог за този пръстен осемдесет зелени и няма да загубиш нищо.
Подадох му пръстена. Той изпъшка кисело. Мария се напъна да каже нещо. Аз я бутнах към щанда и посочих с пръст към хартията и молива. Тя се усмихна и започна да пише.
— Ши ти дам десет — каза Тери.
— И аз тогава потърся друг патрон — подиграх го.
— Двайс, ти начинаещ измамник.
— Сйдимдисейпет, ти мародер на гробове.
— Двайс и две и половин и иди по дяволи. Това е бяло злато, не е платина.
— Платината е двайсет зелени за унция на пазара, ти дърт гал, а златото е трийсет и пет. Остави ги тия бижутерски номера.
Все още Мария не ни бе прекъснала.
Терънс огледа внимателно пръстена през очилата си.