Служех си само с едната ръка. Не беше особено удобно.
След малко чух сънливия глас на лейтенант Дълт. Без да му позволя да каже каквото и да било, рекох:
— Аз съм във вилата на семейство Митфорд. Вземи със себе си няколко от своите момчета и веднага ела тук. Нищо, че си снет. Утре всичко ще се изясни и никой няма да ти държи сметка за нищо…
Дълт ме прекъсна и трескаво започна да пита какво се е случило.
Нямах сили да му обяснявам. Изрекох само:
— Нищо особено. Тук при мен е господин Франк Митфорд. Господин Митфорд иска да направи важно признание.