— Али? — прошепна тя.
Госпожа Дилорентис се наведе към микрофона.
— Това е Кортни — обяви тя. — Близначката на Али.
5.
Точно когато решите, че от това по-щуро няма накъде
В тълпата се надигна ропот, светкавиците защракаха като полудели. Група хора започнаха трескаво да пишат есемеси.
— Близначка ли? — обади се със слаб глас Спенсър. Ръцете й трепереха неудържимо.
— О, Господи — промърмори Ариа и се плесна с ръка по челото. Емили мигаше ускорено, вперила поглед в момичето, сякаш не можеше да повярва, че то наистина съществува. Хана се вкопчи в ръката на Емили.
Няколко души от тълпата се завъртяха и погледнаха към Ариа, Емили, Спенсър и Хана.
— Знаели ли са? — прошепна някой.
Сърцето на Спенсър тупкаше като на уплашена птичка. Тя не знаеше. Али беше пазила много тайни от нея — като връзката си с Иън, тайното приятелство с Джена, загадката защо в шести клас беше зарязала Наоми и Райли заради Спенсър и останалите — но тайната сестра засенчваше всичко.
Тя погледна към момичето, което стоеше до вратата. Близначката на Али беше висока, косата й беше малко по-тъмна и лицето й беше малко по-тясно от това на Али, но иначе си изглеждаше съвсем като старата й най-добра приятелка. Беше облякла черен клин, черни равни обувки, няколко номера по-голяма синя оксфордска риза и късо бяло яке. На раменете си беше наметнала раиран шал, а русата й коса беше вдигната на кок. С извитите си устнички и сапфирено сини очи тя приличаше точно на френски модел.
С ъгъла на окото си Спенсър забеляза сестра си Мелиса да се промъква през тълпата. Заобикаляйки полицейските заграждения, тя отиде право при Джейсън Дилорентис и прошепна нещо в ухото му. Той пребледня, обърна се към нея и й отвърна.
Стомахът на Спенсър се сви от някакво неспокойно предчувствие. Защо Мелиса беше тук? И какво правеше при Джейсън? Тя не ги беше виждала да разговарят от гимназията.
След това Мелиса изви глава и се втренчи в Кортни. Тя я забеляза и се сепна. Усмивката й увехна. Какво ставаше тук, по дяволите?
— Какво мислите за изявлението, че Уилям Форд е невинен? — разнесе се глас от тълпата, привличайки вниманието на Спенсър. Въпросът беше зададен от висок рус репортер от предната редица.
Госпожа Дилорентис сви устни.
— Според мен е осъдително. Доказателствата срещу него са неоспорими.
Спенсър погледна отново към Кортни. Усети замайване. Всичко й изглеждаше толкова странно. Кортни отвърна на погледа й, след което се обърна и към останалите момичета. След като привлече вниманието на всички, тя им даде знак с глава да се съберат при страничната врата.
Емили се вцепени.
— Тя да не би да иска от нас…
— Не би могла — отвърна Спенсър. — Тя дори не ни познава.
Кортни се наведе напред и прошепна нещо в ухото на майка си. Госпожа Дилорентис кимна, след което се усмихна на тълпата.
— Дъщеря ми е малко изморена от емоциите. Ще се прибере, за да си отдъхне.
Кортни се обърна към вратата. Преди да се изгуби в къщата, тя погледна през рамо и повдигна подканящо вежди.
— Да идем ли? — попита смутено Хана.
— Не! — рече Ариа в същия момент, когато Емили каза „Да!“.
Спенсър дъвчеше нокътя на кутрето си.
— Трябва да разберем какво иска. — Тя хвана Ариа за ръката. — Хайде. — Те се промъкнаха покрай къщата, минаха под прораслата бодлива зеленика и се устремиха към боядисаната в червено странична врата.
Голямата кухня миришеше на карамфил, зехтин и препарат за почистване. Единият от столовете беше бутнат под странен ъгъл до масата, сякаш до преди миг на него беше седял някой. Спенсър забеляза до микровълновата печка старите порцеланови буркани за брашно и захар от някогашната кухня на семейство Дилорентис. Някой беше започнал да пише списък с покупки и го беше лепнал на хладилника. Желе. Туршия. Франзели.
Когато Кортни се появи от коридора, плашещо познатото й лице се изкриви в усмивка; краката на Спенсър омекнаха като желирани бонбони. Ариа тихичко изписка.
— Обещавам да не хапя — каза Кортни. Гласът й беше точно като Алиния, дрезгав и съблазнителен. — Просто искам да поговорим, преди нещата съвсем да се объркат.