Спенсър нервно върза косата си на конска опашка, без да сваля очи от момичето. Сякаш Али беше изпълзяла от ямата в задния двор на старата им къща и отново си беше жива и здрава.
Момичетата се спогледаха с ококорени и немигащи очи. Часовникът на микровълновата прескочи от 3:59 на 4:00.
Кортни грабна една жълта купа със снаксове от кухненския плот и се приближи до тях.
— Вие сте били най-добрите приятелки на сестра ми, нали? Спенсър, Емили, Хана и Ариа? — Тя последователно посочи всяка една от тях.
— Да. — Спенсър се хвана за облегалката на стола, припомняйки си онзи ден в шести клас, когато тя, Ариа, Хана и Емили се промъкнаха в задния двор на Али с надеждата да откраднат нейното знаменце за „Капсулата на времето“. Али излезе през задната врата, облечена с розова тениска и клин, и ги извика. След като им каза, че са закъснели, защото някой вече е откраднал знаменцето, тя посочи Спенсър и попита:
— Ти си Спенсър, нали? — След това накара и останалите да си кажат имената, държейки се така, сякаш беше твърде популярна, за да си прави труда да ги запомни. Това беше първият път, когато Али въобще ги заговаряше. Следващата седмица ги избра за новите си най-добри приятелки.
— Али ми е разказвала за вас. — Кортни предложи снакс на момичетата, но всички поклатиха отрицателно глави. Спенсър не можеше да си представи да яде точно сега. Стомахът й се беше свил на топка.
— Но тя никога не ви е разказвала за мен, нали?
— Н-не — заекна Емили. — Нито веднъж.
— Тогава предполагам, че се чувствате доста странно — рече Кортни.
Спенсър започна да върти в ръцете си някаква коркова подложка за чаша, на която с калиграфски букви беше написано „Време за мартини!“.
— А ти… къде беше? В някаква болница ли? — попита Ариа.
Иначе Кортни въобще не изглеждаше болна. Кожата й сияеше, сякаш озарена отвътре. Русата й коса блестеше така, сякаш я подхранваше на всеки час. Докато Спенсър оглеждаше лицето на Кортни, една мисъл изведнъж я удари като с чук: щом Али е нейна полусестра, то това се отнася и за Кортни. Изведнъж осъзна колко много това момиче прилича на господин Хейстингс… и Мелиса… и Спенсър. Кортни имаше дългите, фини пръсти и мъничък нос на баща й, небесносините очи на Мелиса и същата трапчинка на дясната буза, каквато имаше Спенсър. Баба Хейстингс я имаше същата. Направо невероятно как Спенсър не беше забелязала приликите, още докато Али беше жива. Но пък тогава не знаеше, че трябва да ги търси. Кортни дъвчеше замислено. Хрупането отекваше в стаята.
— Може и така да се каже. Бях в едно място, наречено „Радли“. След като го направиха на хотел или нещо подобно, ме преместиха в едно друго място, наречено „Убежището при Адисън-Стивънс“. — Тя произнесе името с предвзет британски акцент, като завъртя очи.
Спенсър и останалите се спогледаха потресено. Ама разбира се! Не Джейсън е бил пациент в „Радли“, а Кортни. Неговото име е било вписано в регистрационната книга, защото я е посещавал. А Хана беше казала, че нейната съквартирантка в Убежището, Айрис, е нарисувала Али на стената в някаква тайна стая. Само че Айрис сигурно е познавала Кортни, а не Али.
— Значи… си била там… заради психични проблеми? — попита колебливо Ариа.
Кортни насочи снакса към Ариа като кама.
— В тези места не ходят само психично болни — сопна й се тя.
— О! — По бузите на Ариа плъзна червенина. — Съжалявам. Нямах представа.
Кортни сви рамене и наведе глава към купата със снаксове. Спенсър се надяваше, че тя ще поясни защо е била в тези заведения, но Кортни не каза нищо.
Най-накрая тя вдигна глава.
— Както и да е. Съжалявам, че избягах от вас в нощта на пожара. Сигурно е било наистина… объркващо за вас.
— О, Господи, ти си била! — възкликна Хана.
Спенсър прокара пръсти по ръба на синята ленена подложка за чинии на масата. Разбира се, че в гората се беше появила Кортни, а не призракът на Али или част от някаква странна групова халюцинация.
Емили се наведе напред, кичури от червеникаво русата й коса паднаха пред очите й.
— Какво правеше там?
Кортни придърпа стола си по-близо до масата.
— Получих бележка — предполагам, че от Били, — в която пишеше, че в гората има нещо, което трябва да видя. — Лицето на Кортни се изкриви от разкаяние. — Не трябваше да излизам от вкъщи, но в бележката пишеше, че това може да помогне за разкриването на убийството на Али. Когато стигнах до гората, избухна пожарът. Помислих си, че ще умра… но тогава Ариа ме спаси. — Тя докосна ръката на Ариа. — За което, между другото, ти благодаря.