Майк вдигна глава и я забеляза. Лицето му светна и той размаха един розов флаер. На него пишеше „БАЛ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН В РОУЗУУД ДЕЙ“.
Тя искаше да отиде при Майк, но ако седнеше до него — и особено ако се съгласеше да отидат заедно на бала — щеше да си остане Психо завинаги. Краткото й пътуване до „Убежището“ нямаше да е просто един злополучен гаф, а определящ момент в гимназиалната й кариера. Вече нямаше да е в ограничения списък за домашните купони и нямаше да я изберат в комитета за организиране на абитуриентския бал — единственият в „Роузууд дей“, който заслужаваше внимание. Нямаше да ходи с готините хора в Ямайка или Света Лучия през пролетната ваканция, което означаваше, че няма да има място за нея в плажната къща в Маями по време на младежката седмица през юни. Саша в „Отър“ вече нямаше да й запазва дрехи, Юри нямаше да я вмъква в последния момент между различните си ангажименти за сешоар и само за една нощ тя щеше отново да се превърне в старата смотанячка Хана — щеше да надебелее за нула време, д-р Хастън отново щеше да сложи скоби на зъбите й, лазерно коригираното й зрение отново щеше да се разфокусира и тя щеше да се окаже със старите очила с телени рамки, тип Хари Потър, които носеше в пети клас.
Това не биваше да се случва. Откакто Али я измъкна от забвението, Хана се беше заклела никога повече да не се превръща в онази смотанячка.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Извинявай, Посерко — чу се тя да казва с подигравателен писклив глас, който въобще не звучеше като нейния. — Не трябва да се приближавам до теб. Бацили, нали се сещаш. — След което се ухили.
Майк зяпна от изненада. Лицето му пребледня така, сякаш е видял призрак — Призракът на всички гадни кучки, може би. Хана се врътна и се изправи лице в лице с Наоми, Кейт, Райли и Кортни. Видяхте ли, искаше й се да изкрещи. Тя можеше да прави жертви. Заслужаваше да бъде част от групата им.
Наоми се изправи и изтупа трохите от ръцете си.
— Извинявай, Хан, може и да не се занимаваш вече с посерковци, но все пак си оставаш куку. — Тя уви копринено шалче около врата си и кимна на останалите момичета да вървят. Райли се затътри подире й, последвана от Кейт.
Кортни остана известно време на масата, вперила сините си очи в Хана.
— Косата ти изглежда много хубаво така — каза най-накрая тя.
Хана смутено докосна косата си. Тя изглеждаше както обикновено, издухана със сешоар и подхранена с тонове серум за сухи краища. Сети се за рисунката на Кортни, която Айрис беше направила на стената в таванската стая — с огромни, натрапчиви очи. По гръбнака й пробягаха тръпки.
— Ъ-ъ-ъ, благодаря — отвърна предпазливо тя.
Кортни продължи да я гледа още известно време със странна усмивка.
— Пак заповядай — каза тя. След това метна чантата си на рамо и последва останалите по коридора.
7.
Ноъл Кан, комитет по посрещането
Няколко часа по-късно Ариа вървеше бавно по коридора към третия си за деня учебен час. Той щеше да се проведе в кабинета по здравно обучение, чиито стени бяха отрупани с плакати, описващи различните симптоми на болестите, предавани по полов път, пораженията, които наркотиците причиняват на тялото и какво се случва с кожата при редовно пушене. Освен това в дъното на стаята висеше една тежка, восъчно жълта топка, която трябваше да показва как изглежда мастна топка в тялото и един дълъг плакат, илюстриращ различните промени, през които преминава зародишът в утробата. Мередит, псевдо-мащехата на Ариа, беше бременна от двайсет и пет седмици и, според здравната таблица, зародишът трябваше да е достигнал размера на жълта ряпа. Какъв купон!
Ариа отпи една голяма глътка кафе от термочашата си. Тя все още поръчваше прясно кафе на зърна от едно малко магазинче близо до Рейкявик, Исландия, където бяха живели цяла година. Плащаше луди пари за доставката, но кафето на Старбъкс вече не й доставяше удоволствие. Ариа седна на един чин, последвана от още ученици. До нея се чу потракване и тя вдигна глава.
— Здравей. — Ноъл седна на съседния чин. Ариа се изненада, че го вижда — макар и технически да се водеше в нейния курс, той обикновено прекарваше часа във фитнесзалата на училището. — Как си? — попита я той.
Тя сви рамене неопределено и отново отпи от чашата с кафе. Имаше усещането, че знае за какво е дошъл Ноъл. Днес всички искаха да говорят с нея за това.