Господин Оуенс, най-строгият от учителите по физическо, мина покрай тях и Ариа побърза да пусне телефона в джоба си — не им беше позволено да използват телефоните си в училище, докато течаха часовете. Когато той зави зад ъгъла, Ариа отново пусна клипа.
— Как е възможно това? — прошепна тя с изопнато лице. — Ако Били се е намирал във Флорида, когато Иън е бил убит, то тогава някой друг А. е правил снимките и е издирвал разни неща за нас.
Емили нервно прехапа устните си.
— В това няма никакъв смисъл. Той сигурно лъже. Може би е платил на някой да го каже.
— А откъде е взел пари? Той дори не може да си позволи адвокат — настоя Ариа.
Двете останаха мълчаливо няколко минути. Край тях притичаха две момчета от отбора по борба, които играеха някаква шантава версия на гоненица по коридора. Новинарската емисия приключи и на екрана се появи опцията за избор между други два клипа. Единият беше репортаж от нощта, когато Джена беше убита. Другият беше за Кортни Дилорентис. Емили се вгледа в снимката й и отново се изпълни с мъка и объркване. Али ни излъга, помисли си тя и това разби сърцето й за пореден път. Али беше скрила огромна част от живота си от Емили и останалите момичета. Сякаш никога не са били приятелки.
А може би им беше пускала някакви намеци? Първо, Али беше обсебена от близнаците — веднъж, когато двете с нея бяха отишли сами да пазаруват в „Ардмор“, Али разправяше на всички, че са близначки, просто за да провери колко души ще им повярват. Освен това не спираше да се чуди на това, колко много си приличат Емили и сестра й Карълайн.
— Случвало ли ви се е някой да ви помисли за близначки? — беше попитала тя веднъж. — Бъркат ли ви понякога?
Ариа забеляза как Емили гледа снимката на Кортни. Тя я хвана внимателно за китката.
— Внимавай.
Емили примигна.
— За какво говориш?
Ариа сви устни. Край тях премина група момичета с униформи на мажоретки.
— Тя може и да изглежда точно като Али, но не е.
Емили усети как се изчервява. Знаеше точно какво има предвид Ариа. Старите й приятелки знаеха, че тя е влюбена в Али — много от съобщенията на първия А., Мона Вандерваал, се отнасяха точно до това. Преди Ариа често беше обвинявала Емили, че следва сърцето си, а не мисли с главата си, особено когато Емили се беше вкопчила в мисълта, че Али е жива.
— Знам, че не е Али — сопна се тя. — Не съм идиот. — Тя се врътна и тръгна към съблекалнята на салона, без да се сбогува.
Съблекалнята миришеше на гуменки, лак за коса и дезодорант с аромат на цветя. Група момичета вече се преобличаха в тениски и шорти и обсъждаха на висок глас съботния бал по случай деня на Свети Валентин. Емили се спря до шкафчето си, настръхнала от тревога. Ариа определено беше бръкнала в раната.
Честно казано, Емили беше лежала будна цяла нощ, припомняйки си непрекъснато момента, в който Кортни стъпи на подиума. Макар и да не беше Али, сърцето на Емили се разтуптя, когато Кортни й намигна. Беше вълнуващо да седи в новата кухня на семейство Дилорентис срещу това болезнено красиво, поразително познато момиче. Години наред Емили беше сънувала Али; как би могла да не изпитва чувства към нейната близначка?
И какво имаше предвид Ариа, като й каза да внимава? Нямаше никаква причина да не вярва на Кортни — в тази история тя беше жертва, също като Емили и останалите. Кортни беше извадила късмета да се измъкне на косъм от пожара. Били очевидно се опитваше да убие и нея, също както се беше опитал да убие Емили, Ариа и останалите.
Ами ако съобщеното в новините се окажеше вярно? Ами ако Били не беше убил Иън и не беше подпалил пожара… Ако не беше направил нищо?
— Хм.
Емили подскочи, бялата тениска и сините шорти, които беше извадила от шкафчето си, паднаха на пода. На една от дървените пейки в дъното на стаята седеше русокосо момиче със сърцевидно личице.
— Ох! — извика Емили и притисна ръка към устата си. Сякаш Кортни се беше появила точно защото Емили си мислеше за нея.
— Здрасти. — Кортни беше облечена с плътно прилепнало униформено сако, бяла риза и синя плетена пола. Сините й униформени чорапи обвиваха плътно краката й и стигаха точно под красивите й, оформени като диаманти, колена. Тя погледна към спортните дрехи, които Емили беше вдигнала от пода. — Не знаех, че трябва да си носим тениски и шорти.