Выбрать главу

— Да. — Емили повдигна тениската си за бието. — Можеш да си купиш спортен екип от магазина на училището. — Тя повдигна глава. — Господин Дражновски не ти ли го каза? — Господин Дражновски беше техният учител по физическо.

— Каза ми само номера на шкафчето ми и комбинацията за отключването. Сигурно е мислел, че знам какво трябва да направя.

Емили сведе поглед. Дали Кортни въобще е посещавала нормално училище? Била ли е някога част от отбор, свирила ли е на някакъв инструмент в група, подбирала ли е най-подходящия маршрут, за да успее да стигне навреме за всички часове? Сети се отново за съвета на Ариа да внимава. Добре де, те не познаваха Кортни, но какво трябваше да направи Емили, да я избягва ли?

— Ами, аз имам още един чифт тениска и шорти — каза тя, обърна се към шкафчето си и бръкна навътре. Измъкна една тениска от плуването и омачкани шорти и ги подаде на Кортни. — Тениската не е точно за часа по физическо, но мисля, че като за пръв път ще те пуснат с нея.

— О, Господи, благодаря ти. — Кортни разгъна тениската. На нея имаше щампа на плувен басейн и стартови блокчета. — „Разбий ги отново“ — прочете тя на глас и погледна въпросително Емили.

— Подари ми я треньорката по плуване, след като ме направи капитан на отбора — обясни Емили.

Кортни се ококори.

— Капитан ли? Впечатляващо.

Емили сви рамене. Тя изпитваше смесени чувства към избирането й за капитан на отбора по плуване, особено след като неотдавна обмисляше да се откаже.

Кортни разгъна шортите и забеляза училищния герб, избродиран близо до подгъва.

— Какво е това нещо на щита? Малък пенис?

Емили избухна в смях.

— Това е акула. Нашият талисман.

Кортни присви очи.

— Акула? Наистина ли?

— Да, знам. Прилича повече на червей. Или на… пенис. — Почувства се странно, изговаряйки думата на глас. — Сега, като го каза, се сещам за онзи първокурсник, който облича голям гумен костюм на акула всеки път, когато имаме състезание. И накрая юрната част на костюма винаги леко… клюмва.

Няколко момичета връхлетяха в съблекалнята. Кортни се облегна на металното шкафче.

— Това училище е толкова странно. Приличащи на пенис акули, онази странна музика, която пускат през междучасията…

— Не ми напомняй за това — изпъшка Емили. — Понякога забравят да я спрат след започването на следващия час. И ни надува главите, докато правим, примерно, контролно по математика. Виждала ли си вече госпожица Рейъс от администрацията? Онази с големите очила с кръгли розови рамки?

Кортни се изсмя.

— Тя ме записа.

— Тя отговаря за пускането на музиката през междучасията — обясни Емили, повишавайки глас, за да надвика шума от пускането на вода в тоалетната, която беше залепена за съблекалнята. — И всеки път, когато забрави да я спре след започването на следващия час, аз си я представям как е заспала дълбоко на бюрото си.

— Или се е отнесла да гледа картините с маслени бои на онова малко плъхоподобно куче, които е окачила по стените.

— Това е нейното чихуахуа! — разсмя се Емили. — Понякога го води на сбирките преди състезания. Направила му е униформено сако и поличка — нищо, че е момче!

Раменете на Кортни се разтресоха от смях. Емили усети как я залива приятна топлина. Кортни седна на пейката и разкопча сакото си.

— Непрекъснато виждам разни плакати на някаква игра, наречена „Капсулата на времето“. Какво представлява тя?

Емили се вторачи в късчето зелена дъвка, което някой беше залепил върху бежовите плочки на стената.

— Просто една глупава игра — промърмори тя. „Капсулата на времето“ беше отдавнашна традиция в „Роузууд дей“ и по чиста случайност първия път, когато Емили беше посетила задния двор на Али, беше за да открадне нейното късче от знамето. Онзи ден Али се беше държала необичайно мило и приятелски с тях и им беше казала, че някой вече го е откраднал. Едва наскоро Емили научи, че този някой е бил Джейсън. Дал го на Ариа, която години наред го държала скрито в гардероба си.

От раницата на Кортни се разнесе пиукане. Тя извади айфона си и завъртя очи.

— Отново CNN — произнесе драматично тя. — Ужасно много искат да направят интервю с мен. Дори самият Андерсън Купър ми се обади!

— Ау! — ухили се Емили. Някъде от другата страна на гардеробчетата се затръшна врата.

Кортни пусна телефона в чантата си.