— Да, само че на мен не ми се иска особено да разговарям с пресата. Предпочитам да говоря с вас, момичета. — Тя поглади с пръсти инициалите УД + МП, които някой беше издълбал на дървената пейка. — Вие сте били заедно със сестра ми в нощта, когато… когато оня Били…
Тръпки пробягаха по гърба на Емили.
— Да. Бяхме.
— Толкова е плашещо. — Гласът на Кортни потрепна. — Да знам, че той е убил Джена Кавана и Иън. И ви е изпращал всички онези ужасни съобщения.
Отоплението се включи, заформяйки малки прашни вихрушки по пода.
— Чакай малко — внезапно се сепна Емили, сещайки се нещо. — Били ми изпрати снимка, на която бяха Али, Джена и едно русо момиче. Помислих си, че е Наоми Циглър — но всъщност си била ти, нали?
Кортни изчопли с нокът една лепенка от дъвка, която някой беше лепнал на шкафчето.
— Сигурно. Запознах се е Джена по време на едно от гостуванията ми. Единствено тя от цял Роузууд знаеше за съществуването ми.
Две момичета, облечени с тениски и шорти, профучаха покрай Емили и Кортни, хвърляйки им по един бърз поглед. Емили мислеше усилено. Значи Джена е знаела нещо, точно както предполагаха. Били-в ролята на-А. беше пратил Емили в къщата на Джена няколко седмици по-рано, за да може да види как Джена се кара с Джейсън Дилорентис. Може би той беше поискал да се увери, че Джена пази в тайна съществуването на Кортни. Но какво общо имаше това с Били?
Учителят потропа по вратата и повика всички в залата, за да изберат отборите за една игра баскетбол.
— Боже, колко съм глупава! — прошепна Кортни и яростно разтърси глава. — Съжалявам, че повдигнах тази тема. Сигурно не ти е особено приятно да говориш за това.
Емили сви рамене.
— Всички трябва да говорим по-често за това. — Тя се осмели да погледне Кортни. — И… ако имаш някакви въпроси за Роузууд — или за каквото и да е друго — аз съм насреща.
Лицето на Кортни грейна.
— Настина ли?
— Разбира се.
— Може би да се видим утре след училище? — попита Кортни с надежда.
— О! — рече Емили изненадано. Вратата на салона се отвори и съблекалнята се изпълни с глъч и тупане на баскетболни топки.
— Ако ти се струва прекалено странно, няма проблем — бързо рече Кортни и лицето й увехна. — Заради Али и въобще.
— Не, ще се радвам да се видим — реши се Емили. — Искаш ли да дойдеш у дома?
— Добре — рече Кортни.
Емили се наведе напред, развърза връзката на обувката си и я завърза наново. Искаше й се да се държи по-сърдечно, но същевременно се притесняваше да не разкрие твърде много.
Когато Кортни се прокашля, Емили вдигна глава и ахна. Сестрата на Али беше съблякла ризата си през глава и стоеше в средата на пътеката по плетена пола и дантелен розов сутиен. Не изглеждаше така, сякаш обича да се показва… но не се и криеше.
Емили не можа да се сдържи и погледна. Гърдите на Кортни бяха по-големи от Алините, но имаше същото тънко кръстче. През главата на Емили прелетяха хиляди спомени. Али седи по бански до басейна, с тъмни очила „Прада“ на носа. Али, излегната на дивана на Спенсър, облечена със сиви мъжки шорти, кръстосала дългите си, почернели крака. Вкусът на меките й устни, когато целуна Емили в дървесната къщичка. Вълнението, което беше изпитала, преди Али да я отблъсне.
Кортни се обърна и забеляза, че Емили я гледа. Едната й вежда се изви закачливо. Устните й се разтеглиха в усмивка. Емили се опита да й се усмихне в отговор, но устните й като че ли бяха направени от желирани червеи. Възможно ли е Кортни да знаеше за целувката? Беше ли й казала Али? Или Кортни просто… флиртуваше?
Вратата на съблекалнята отново се затръшна. Емили скочи от пейката и се изправи пред огледалото в цял ръст, прокарвайки пръсти през червеникаворусата си коса. Кортни затвори вратичката на шкафчето си и шумно се прозя. Когато Емили се запъти към вратата на салона, тя отново улови погледа на Кортни. Която бавно и съблазнително й намигна, сякаш знаеше точно какво прави… и точно как се чувства Емили.