Една фризьорка с коса, вързана на конска опашка, не много по-голяма от Спенсър, каза, че след няколко минути ще бъде на тяхно разположение. Спенсър седна на един кожен стол, а Биатрис полегна в краката й и започна да дъвче едната й кожена обувка.
Някой в другия край на залата се прокашля. Спенсър вдигна глава. Една възрастна жена с разрошена коса, която държеше миниатюрно чихуахуа в скута си, я гледаше злобно.
— Ти си онова момиче, чиято мъртва приятелка има тайна близначка, нали? — рече тя, сочейки я с пръст. Когато Спенсър кимна, жената издаде цъкащ звук и притисна кучето към себе си, сякаш Спенсър беше обладана от зъл дух. — Нищо добро няма да излезе от това. Нищо добро.
Спенсър зяпна от изненада.
— Моля?
— Госпожа Абърнати? — чу се глас от коридора. — Готови сме за вас и мистър Белведере. — Възрастната жена се изправи и пъхна кученцето под мишница. Хвърли един последен поглед към Спенсър и изчезна зад ъгъла.
Седящата до нея Мелиса изсумтя озадачено. Спенсър я погледна скришом. Както обикновено, подрязаната на черта коса на сестра й беше гладка и права, розовата й кожа беше безупречна, а по карираното й вълнено палто нямаше нито едно мъхче. Изведнъж на Спенсър й се догади от глупавите им сръдни. Щом някаква си стара лелка може да има мнение за бомбата, която госпожа Дилорентис пусна предишния ден, то Мелиса със сигурност също имаше. Али не беше единственото момиче, което имаше тайна сестра — освен всичко останало Кортни беше полусестра на Спенсър и Мелиса.
— Какво смяташ да правим с Кортни? — попита Спенсър сестра си.
Мелиса пусна една органична кучешка бисквитка обратно в кутията й.
— Моля?
— Кортни каза, че Али й е разказвала за нас. Трябва ли да се опитвам да я опозная, след като… сме един вид роднини?
Мелиса погледна встрани.
— Не знаех, че Али и Кортни са били толкова близки. Какво ли още знае? — Тя разви капачката на лилавата си бутилка с минерална вода и отпи голяма глътка.
Стомахът на Спенсър се сви от притеснение.
— Какво си говорехте с Джейсън Дилорентис на пресконференцията?
Мелиса едва не се задави с водата.
— Нищо.
Спенсър стисна здраво каишката на Биатрис. Някъде във вътрешността на спа-салона едно куче нададе недоволен вой. Със сигурност не беше нищо особено.
— И откога двамата с Джейсън сте приятели? Не съм ви виждала да разговаряте от гимназията.
Звънчетата над вратата зазвъняха и един мъж влезе, водейки огромен пудел с шалче на врата. Руфъс и Биатрис скочиха едновременно и застанаха нащрек. Спенсър не сваляше очи от сестра си, решена да не отстъпва, докато Мелиса не й каже истината.
Най-накрая Мелиса въздъхна.
— Казах на Джейсън, че трябваше да ме предупреди за завръщането на Кортни.
Музиката, която се носеше от тон колоните, изведнъж заглъхна.
— Какво имаше предвид под „завръщане“? Да не би да си знаела за Кортни? — прошепна Спенсър.
Мелиса не вдигаше поглед от скута си.
— Ами, може и така да се каже.
— От колко време?
— От гимназията.
— Какво?
— Виж, Джейсън ужасно много си падаше по мен. — Мелиса придърпа Руфъс към себе си и го потупа по главата. — Един ден изтърси, че имал тайна сестра, която била в болница. Помоли ме да не казвам на никого. Това беше най-малкото, което можех да направя.
— Какво имаш предвид?
Край тях мина една жена с две фризирани френски булонки.
— Ами аз го зарязах заради Иън — отвърна Мелиса, без да отвръща на погледа на Спенсър. — Разбих му сърцето.
Спенсър се опита да си представи какво се е случило. Преди да изгори хамбарът, тя беше намерила една стара тетрадка по математика от времето, когато Мелиса е била още в гимназията; вътре откри бележка за това как Мелиса и Джейсън са се сваляли. Освен това Спенсър си спомни онази събота в шести клас, когато тя и приятелките й се бяха промъкнали в двора на Али, за да й откраднат знаменцето за „Капсулата на времето“. Двама души се караха в къщата на Али — Али изкрещя „престани!“ и след това някой друг я изимитира с писклив глас. Последва трясък, силно тупване и Джейсън излетя от къщата. Спря се по средата на двора и погледна към Иън и Мелиса, които се намираха на верандата на семейство Хейстингс. Те бяха започнали да излизат няколко дни по-рано…