— Идваш ли? — попита тя и Спенсър се отдръпна рязко от снимките, сякаш я бяха хванали да шпионира. После хукна нагоре по стълбите.
В коридора на горния етаж имаше подредени пълни кашони. Спенсър заби нокти в дланите си, когато прочете на един от тях „Али — хокей на трева“. Кортни заобиколи една лилава прахосмукачка и бутна вратата в дъното на коридора.
— Стигнахме.
Когато Спенсър видя стаята, тя се почувства така, сядаш се беше върнала назад във времето. Веднага разпозна ярко розовата кувертюра на леглото — двете с Али я бяха избрали заедно в „Сакс“. На стената висеше голямата табела, обозначаваща метростанцията в центъра „Рокфелер“, която родителите на Али бяха купили от един антикварен магазин в Сохо. А най-познато беше огледалото, което висеше над бюрото. Спенсър го беше подарила на Али за тринайсетия й рожден ден.
Всички предмети в стаята бяха на Али. Нима Кортни не притежаваше нищо?
Кортни седна на леглото.
— Какво те тормози?
Спенсър се отпусна върху тапицирания фотьойл в другия край на стаята и поглади мекия плат с индийски десен. Това беше нещо, което би изтърсила просто ей така, без предупреждение — особено пред човек, който е прекарал живота си в борба с някаква неизвестна болест. Може би идеята въобще не беше добра. Може би просто трябваше да стане и да си тръгне. Може би…
— Нека позная. — Кортни хвана един разнищен конец от кувертюрата. — Искаш да поговорим за аферата. — Тя помръдна с рамене. — Твоят татко. Моята майка.
Спенсър зяпна от изненада.
— Ти си знаела?
— Винаги съм знаела.
— Но… откъде? — извика Спенсър.
Кортни седеше с наведена глава и Спенсър можеше да види неравния път и меднорусите корени на косата й.
— Али го разбра. И после ми го разказа при едно от посещенията си.
— Али е знаела? Значи Били не си го е измислял? — Били-в ролята на-Иън се беше свързал със Спенсър в месинджъра и й беше разказал за аферата малко, преди да убие Джена.
— И тя никога не ти го е казвала, така ли? — Кортни цъкна с език.
На перваза на прозореца кацна едно врабче. В стаята изведнъж се размириса на нов килим и прясна боя. Спенсър примигна.
— Джейсън и баща ти знаят ли?
— Не съм сигурна. Никой не е споменавал за това. Но щом сестра ми знаеше, тогава брат ми най-вероятно също знае. А и родителите ми се мразят — което означава, че баща ми също се досеща. — Тя завъртя очи. — Мога да се закълна, че са останали заедно само защото Али изчезна. На бас, че до една година ще се разведат.
Спенсър усети как огромна буца засяда в гърлото й.
— Дори не знам къде е сега баща ми. Майка ми научи за това съвсем наскоро. Много тежко го прие.
— Съжалявам. — Кортни погледна право в очите на Спенсър.
Тя се размърда и столът изскърца ядосано.
— Всички крият разни неща от мен — каза тихо тя. — Имам по-голяма сестра, Мелиса. Сигурно си я видяла на пресконференцията. Тя говореше с брат ти. — Същата, която те гледаше втренчено, й се искаше да добави. — Мелиса ми каза, че от гимназията знаела за близначката на Али — продължи Спенсър. — Но никога не си направи труда да ми го каже. Сигурна съм, че е изпитвала огромно удоволствие от факта, че знае нещо, което аз не знам. Каква сестричка имам, а? — Тя подсмръкна силно.
Кортни се изправи, измъкна една кутия с хартиени носни кърпички и седна на килима в краката на Спенсър.
— Според мен сестра ти е много несигурна и вижда в теб голям конкурент — каза тя. — Али беше същата. Винаги искаше да е в центъра на вниманието. Въобще не й харесваше, когато бях по-добрата в нещо. Знам, че и с теб се е държала така.
Меко казано. Спенсър и Али се състезаваха във всичко — кой ще стигне по-бързо до „Уауа“ с колело, кой ще целуне повече по-големи момчета или кой ще успее да влезе в отбора по хокей на трева в седми клас. Често Спенсър отказваше да се състезава, но Али винаги настояваше. Дали го правеше, защото знаеше, че са сестри? Или се опитваше да докаже нещо?
По бузите на Спенсър потекоха солени сълзи и тя се разтърси от ридания. Дори не беше сигурна защо плаче. Заради лъжите, може би. Заради всичката причинена болка. Заради всичката тази смърт.