Чу се тих звън и айфонът на Хана светна в чантата й. Тя го извади. На екрана пишеше: „Един нов имейл“. Писмото беше от майка й. Хана рядко я чуваше — госпожа Мерин се намираше в Сингапур, където ръководеше клона на рекламната агенция „Макманъс & Тейт“, а тя обичаше работата си повече от собствената си дъщеря. „Здрасти, Хан — започваше писмото. — Предложиха ми шест билета за модното шоу на Диана фон Фюрстенберг в Ню Йорк в четвъртък, но по очевидни причини не мога да ги използвам. Искаш ли ти да отидеш? Изпращам ти ги като прикачени файлове“.
Хана прочете писмото няколко пъти, пръстите й изтръпнаха от вълнение. Шест билета!
Тя стана, погледна се в огледалото и хукна по коридора. Когато почука на вратата на Кейт, смехът изведнъж секна. След няколко секунди напрегнато шепнене Кейт най-накрая отвори вратата. Наоми, Райли и Кортни седяха на пода до леглото й, облечени с дънки и широки кашмирени пуловери. По килима бяха пръснати тубички фон дьо тен и сенки за очи, а в краката им се въргаляше обичайната купчина списания „Воуг“, стари годишници на „Роузууд дей“ и смартфони. На пода между тях стояха четири малки чашки и бутилка ром „Гослинг“. Господин Мерин го беше донесъл от едно бизнес пътуване до Бермудите. Дори Хана да издадеше Кейт, че го е отмъкнала, баща й сигурно щеше да намери начин да обвини нея за това.
Челото на Райли се набърчи.
— Какво искаш, Психо?
— Имате ли нещо против да не вдигате толкова шум? — пропя сладко Хана. — Трябва да се обадя да потвърдя едни билети за Седмицата на модата, които мама ми изпрати, а гласовете ви се чуват из целия коридор.
Трябваха им няколко секунди да осъзнаят какво им казва.
— Какво? — изквича Кейт и сви устни.
Наоми тръсна глава.
— Седмицата на модата? Да, бе.
— Просто намалете малко музиката — рече Хана. — Не ми се иска хората на Диана фон Фюрстенберг да решат, че съм някаква глупава гимназистка. — Тя им помаха с пръсти и тръгна да затваря вратата. — Много благодаря!
— Чакай малко! — Кейт хвана Хана за ръката. — Онази Диана фон Фюрстенберг?
— Трябва да си голяма работа, за да се сдобиеш с билети за нейното шоу — обади се Райли с почервенял нос. Имаше хрема и носът й течеше. — Там не пускат разни психари.
— Мама е получила шест билета — обясни равнодушно Хана, полюлявайки се на токчетата си. — Тя непрекъснато получава разни покани, заради работата си. И тъй като в момента е в Сингапур, ги изпрати на мен.
Хана извади айфона си, отвори прикачения файл и го тикна под носа на Кейт. Всички наскачаха и се втренчиха в екрана. Наоми облиза алчно устните си. Райли дари Хана със своята версия на възхитена усмивка, която приличаше повече на гримаса. Кортни се въртеше зад тях, пъхнала ръце в джобовете на дънките си. Момичетата се обърнаха уважително към нея, сякаш тя беше Анна Уинтур2, а те бяха асистентките й номер едно, две и три.
— Страхотно — обяви Кортни със същия глас като на Али.
Наоми плесна с ръце.
— И ти със сигурност ще заведеш най-добрите си приятелки, нали?
— Разбира се, че ще ни заведе — рече Райли и хвана Хана за ръката.
— Да, Хана, нали си знаеш, че те наричахме Психо на шега? — усмихна се престорено Кейт. — И защо не дойдеш при нас? Мислехме да те поканим, но не знаехме къде си.
Хана освободи ръката си от тази на Райли. Трябваше да изиграе козовете си много, много внимателно. Ако се съгласеше твърде бързо, щеше да изглежда като глупачка.
— Ще си помисля — рече тя с равен глас.
Наоми проплака.
— Стига де, Хана. Трябва да ни заведеш. Ще направим каквото поискаш.
— Ще свалим онази страница във Фейсбук — избъбри Райли.
— Ще избършем онова „психо“ от шкафчето ти — произнесе едновременно с нея Наоми.
Кейт ги смушка — очевидно не искаше да признават, че те са виновни за всичко това.
— Добре — изръмжа тя. — От сега нататък вече не си Психо.
— Добре де. Хубаво — каза безизразно Хана и тръгна към вратата.
— Чакай! — извика Наоми и дръпна Хана за ръкава на сакото й. — Ще ни заведеш ли или не?
— Ами… — Хана се престори, че мисли. — Предполагам, че да.
2
Анна Уинтур — модна журналистка и главна редакторка на американското списание „Воуг“. — Б.пр.