Но тогава Кортни отвори предната врата и се настани до нея. Ариа се опита да улови погледа на Ноъл в огледалото за обратно виждане, но той пишеше нещо в айфона си. Това ли беше неговият начин да ги накара да се сприятелят? Нима не му беше казала, че срещите с Кортни носят много неприятни спомени?
Изминаха първата миля в пълно мълчание. Подминаха една празна детска площадка, ресторанта за органична храна и входа към алеите за тичане. Кортни седеше мирно и чинно на предната седалка; Ноъл продължаваше да набира нещо на клавиатурата. Най-накрая Ариа не се сдържа.
— Значи и двамата посещавате една и съща терапевтична група, а?
— Аз посъветвах Кортни да се запише — отвърна Ноъл. — Казах й, че много ми е помогнало.
— Ясно. — Ариа едва устоя на импулса да забие колата в замръзналото езеро от лявата им страна. Кога бяха успели Ноъл и Кортни да го обсъдят?
Ноъл облегна лакти върху предните седалки.
— Харесва ли ти, Кортни? Според мен наставникът е много готин и практичен човек.
— Твърде практичен, ако питаш мен — засмя се Кортни. — А сега паднете в ръцете на партньора си! — изимитира го тя с дълбок, унесен глас. — Целта е да се отпуснете в някого така, както се отпускате върху дърво или в поток. — Тя изсумтя. — И ти без малко да ме изпуснеш.
— Не е вярно! — възрази Ноъл и се изчерви.
Ариа стисна зъби.
— Били сте партньори?
— Ами да. Бяхме най-младите там. — Ноъл обърна баскетболната си шапка с козирката назад.
— Ноъл ме спаси от заплахата да бъда партньорка на един похотлив дядка, на когото му стърчаха косми от ушите — рече Кортни и обърна глава назад, за да му се усмихне.
— Колко кавалерско от твоя страна, Ноъл — каза ледено Ариа. Изобщо нямаше намерение да му прощава флиртовете с двойничката на Али. Кортни също имаше вина — Ариа беше пределно ясна, когато в училищния коридор й показа, че двамата с Ноъл са заедно, но въпреки това, изглежда, тя не изпитваше никакви угризения да го сваля. Каквато сестрата, такава и отдавна изгубената й близначка.
— Можеш да оставиш първо мен — най-накрая се обади Ноъл. Вече приближаваха неговата улица.
— Сигурен ли си? — попита Кортни с измъчен глас. Ариа предположи, че и тя не умира от желание да остане насаме с нея.
— Абсолютно — отвърна Ноъл. Ариа не каза нищо, но заби толкова силно ноктите си в кожения калъф на волана, че остави малки белези във формата на полумесец.
Когато стигнаха до портата на двора му, Кортни зяпна при вида на полу-каменната, полу-тухлена сграда с куличките по ъглите и четирите комина. Очите й прескачаха от огромния страничен двор, който продължаваше отвъд няколкото малки хълма в далечината, към къщата за гости, която се намираше зад голямата сграда и залепения за нея гараж, в който господин Кан държеше колекцията си от антични коли и самолета си „Чесна“.
— Тук ли живееш? — ахна тя.
— Отвътре не изглежда чак толкова добре — смотолеви Ноъл. Той слезе от колата и тръгна към вратата на Ариа. На лицето му беше изписано разкаяно изражение. Добре. Тя свали прозореца си. — Може ли да ти се обадя по-късно? — рече нежно той, докосвайки ръката й. Тя кимна неохотно.
Когато той се откъсна от нея, Кортни се намести на седалката си. Ариа се зачуди дали да не пусне радиото, но какво щеше да стане, ако попаднеха на поредния новинарски бюлетин за Били? Тя определено не искаше да навлиза в дискусия за него.
— До Ярмът се стига най-бързо по околовръстното, нали? — попита сухо тя, без да сваля очи от пътя.
— Да — отвърна тихо Кортни.
— Добре тогава. — Ариа зави рязко към магистралата.
Преминаха покрай големия паркинг на местната книжарница „Барнс&Нобъл“ и супермаркета „Фреш фийлдс“. Ариа продължаваше да гледа право напред, преструвайки се на заинтригувана от шарения стикер „СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ“ на бронята на хондата пред нея. Всяка една от буквите включваше в себе си някакъв религиозен символ. Тя усещаше погледа на Кортни върху себе си, но не захапа стръвта. Ситуацията й напомняше на играта, която двамата с Майк играеха по време на дълги пътувания: тя гледаше упорито напред, като охраната на Бъкингамския дворец, а Майк се опитваше да я накара да се разсмее.
Кортни си пое дълбоко дъх.
— Знам какво си мислиш. Каквото си мислят всички останали.