Ариа се откъсна от мислите си и я погледна бързо и озадачено.
— Ами…
Кортни продължи с тих глас.
— Всички се чудят как съм се справяла толкова далеч от семейството си в продължение на толкова дълго време. Искат да разберат как така съм им простила за това, че през всичките тези години са ме държали на разстояние от себе си.
— Ами… — повтори Ариа. Честно казано и тя си го беше мислила.
— Но всъщност не това е големият ми проблем — продължи Кортни. — Най-лошото е, че родителите ми всъщност живеят в лъжа и се преструват, че проблемите им не съществуват. — Тя се обърна към Ариа. — Знаеше ли, че майка ми е имала любовна връзка?
Ариа се приближи твърде близо до хондата отпред и рязко натисна спирачки.
— Ти знаеш за това?
— Да. Двете с Али го знаем от години. Дори това, че баща ни не ни е баща. Изненадка! — Кортни се засмя изморено. Гласът й беше гъгнив, сякаш всеки момент се канеше да заплаче.
— Уф. — Ариа натисна педала за газта и изпревари едно бяло БМВ, след това един джип Чероки. Скоростомерът показваше, че се движи почти с осемдесет мили в час, но тя имаше чувството, че стои на едно място. Спенсър й беше разказала за връзката на баща си — и че Али и Кортни са нейни полусестри. Но тя нямаше представа, че Али също е знаела за аферата.
Ариа слезе от магистралата и пое към Ярмът. Отпред се появи табелата на „Дароу фармс“. Ариа никога нямаше да забрави деня, в който двете с Али бяха хванали Байрън и Мередит да се натискат на паркинга на Холис. Али не спираше да натяква на Ариа за аферата, говорейки за нея като за някакъв звезден скандал. Какво става у вас?, питаше тя в есемесите си. Ила подозира ли нещо? Помниш ли лицето на баща си, когато ни видя? Прерови му нещата, за да видиш дали е писал любовни писма на приятелката си!
Али беше тормозила Ариа, но в същото време беше преживявала същото.
Тя погледна към момичето на съседната седалка. Кортни беше навела глава и си играеше с мънистената гривна на дясната й китка. С паднала пред очите й коса и издадена долна устна тя изглеждаше много по-уязвима от Али. И много по-невинна.
— Много родители са объркали нещата — рече меко тя.
Няколко мъртви кафяви листа прелетяха покрай колата. Кортни стисна устни и присви очи. За миг Ариа си помисли, че е казала нещо грешно. Тя отби в алеята към дома на семейство Дилорентис и Кортни бързо отвори вратата.
— Благодаря, че ме докара.
Ариа я проследи с поглед как прекосява двора и се изгубва в къщата. Остана на алеята още няколко минути, в главата й бушуваха най-различни мисли. Със сигурност не беше очаквала точно такъв разговор.
Тъкмо се накани да си тръгва, когато косъмчетата на врата й настръхнаха. Стори й се, че някой я гледа. Тя се обърна и впери очи към тъмния процеп между дърветата от другата страна на улицата. Там със сигурност имаше някой, който гледаше към колата на Ариа. Фигурата бързо се изгуби между дърветата, но не и преди Ариа да успее да зърне главата й с бледа руса коса, подстригана на черта до брадичката. Тя яхна изненадано.
Това беше Мелиса Хейстингс.
12.
Мечтите наистина се сбъдват
В сряда, късно следобед, Емили стоеше пред огледалото в спалнята си и се въртеше ту на ляво, ту на дясно. Дали да не вземе машата и да понакъдри малко правата си, червеникаворуса коса? Не изглеждаше ли глупаво с розовото червило на сестра си Карълайн? Тя съблече раираната си тениска, хвърли я на пода и навлече един розов кашмирен пуловер. Пак не й се струваше добре. Погледна отново към електронния часовник на нощното шкафче. Кортни щеше да бъде тук всеки момент.
Може би приемаше всичко твърде на сериозно. Може би Кортни въобще не беше флиртувала с нея в съблекалнята. През целия си живот е учила в нетрадиционни училища — може би нямаше никакъв опит в изкуството на флирта и другите социални умения.
На вратата се позвъни и Емили замръзна, вторачена в ококореното си отражение в огледалото. Само след минута вече тичаше надолу по стълбите и изтрополя по коридора към входната врата. Вкъщи нямаше никой — майка й беше завела Карълайн на лекар след тренировката по плуване, а баща й беше все още на работа. Двете с Кортни щяха да бъдат съвсем сами в къщата.
Кортни стоеше пред вратата с порозовели бузи и блеснали очи.
— Здрасти!