— Здрасти! — Емили неволно отстъпи точно когато Кортни се протегна да я прегърне. След това се приближи напред, за да отвърне на прегръдката в момента, когато Кортни смутено се отдръпна.
Емили се засмя.
— Влизай — каза тя. Кортни се шмугна във фоайето и огледа керамичните фигурки в коридора, прашното пиано във всекидневната и висящите растения, които госпожа Фийлдс беше прибрала вътре за през зимата.
— Ще отидем ли в твоята стая?
— Разбира се.
Кортни изтича нагоре по стълбите, зави надясно и се спря пред вратата на стаята, която споделяха Емили и Карълайн. Емили зяпна от изненада.
— Откъде знаеш къде се намира стаята ми?
Кортни я изгледа стреснато.
— Ами на вратата пише. — Тя посочи дървената табела, на която с печатни букви пишеше ЕМИЛИ И КАРЪЛАЙН. Емили въздъхна. Уф. Тази табелка стоеше там още откакто тя беше на шест години.
Двете влязоха вътре и Емили махна няколко плюшени играчки от леглото си, за да могат да се поберат на него.
— О! — въздъхна Кортни и посочи колажа на Али над бюрото. Той представляваше поредица от снимки на Емили и Али заедно от шести и седми клас. В ъгъла беше сложена снимка на тях петте как си правят прически във всекидневната на вилата в Поконос. В другия ъгъл имаше снимка на Емили и Али в еднакви раирани бански, прегърнати през раменете край басейна на Спенсър. Беше пълно със снимки на Али сама, много от които Емили беше направила без нейно знание — Али спи в походното легло на Ариа, лицето й е спокойно и красиво. На друга Али тича по хокейното игрище, облечена в спортен екип, вирнала стика си във въздуха. До колажа лежеше коженото розово портмоне, което Мая й беше върнала на пресконференцията. Още същия следобед, веднага, щом се прибра у дома, Емили го почисти от калта и мръсотията.
Емили се изчерви, чудейки се дали олтарчето изглежда странно.
— Толкова отдавна стои тук. Не съм ги разглеждала от доста време. — Не съм се вманиачила, искаше й се да добави.
— Не, на мен ми харесва — настоя Кортни. После се отпусна на леглото. — Изглежда, като че ли здраво сте се забавлявали.
— Да — отвърна Емили.
Кортни събу ботите си и ги изрита.
— Какво е това? — посочи тя един буркан, който стоеше на нощното шкафче на Емили.
Емили го взе и го разклати. Съдържанието му задрънча.
— Семенца от глухарче.
— За какво са ти?
Емили се изчерви.
— Веднъж се опитахме да ги пушим, за да видим дали ще получим халюцинации. Глупава работа.
Кортни скръсти ръце на гърдите си и я погледна с любопитство.
— Не се ли получи?
— Не, а толкова ни се искаше. Пуснахме си музика и затанцувахме. Ариа правеше едни странни движения на ръцете си, сякаш рисува фигури. Хана се беше втренчила в отпечатъците на пръстите си, сякаш бяха нещо великолепно. Аз се смеех на всичко. Спенсър беше единствената, която не се върза. Непрекъснато повтаряше: „Нищо не чувствам. Нищо не чувствам“.
Кортни се наведе напред.
— А Али какво правеше?
Смутена, Емили притисна коленете си едно в друго.
— Али… Ами тя измисли един танц.
— Спомняш ли си го?
— Беше толкова отдавна.
Кортни я щипна по крака.
— Спомняш си го, нали?
Разбира се, че помнеше. Емили си спомняше много добре какво беше направила Али.
Развеселена, Кортни я плесна по ръцете.
— Покажи ми!
— Няма!
— Моля те! — настоя Кортни. Тя продължаваше да държи Емили за ръцете, от което сърцето й заби още по-бързо. — Умирам да разбера каква е била Али. Рядко я виждах. И сега, когато вече я няма… — Тя извърна глава и зарея отсъстващ поглед към плаката на Дара Торес, който висеше над леглото на Карълайн. — Ще ми се да я познавах наистина.
Кортни погледна Емили с ясните си сини очи. Те толкова много приличаха на Алините, че дъхът на Емили секна. Тя притисна длани към коленете си и се изправи. Започна да се мести от ляво надясно и да помръдва с рамене. След около три секунди спря и рече:
— Само това си спомням — и побърза да седне, но се спъна с левия си крак в домашните си пантофи, които беше събула до леглото. Тя загуби равновесие и удари хълбока си в рамката на леглото. Залитна към Кортни и изпъшка: — Уф!
Кортни я хвана през кръста.
— Леле! — засмя се тя. Не я пусна веднага. По вените на Емили премина гореща вълна.