— Извинявай — промърмори тя и се дръпна.
— Няма проблем — отвърна бързо Кортни и изпъна карираната си риза.
Емили седна на леглото. Очите й оглеждаха всичко в стаята, с изключение на лицето на Кортни.
— О! Часът е четири и петдесет и шест! — избъбри тя, сочейки към часовника до леглото й. — Четири-пет-шест. Пожелай си нещо.
— Мислех си, че това важи само при единайсет и единайсет — подразни я Кортни.
— Аз сама си определям правилата.
— Така изглежда — проблеснаха очите на Кортни.
Емили остана без дъх.
— Знаеш ли какво — изкикоти се Кортни. — Аз ще си пожелая нещо, след като ти го направиш.
Емили затвори очи и полегна назад върху леглото. Кракът й пулсираше от удара, а главата й се замайваше от аромата на кожата на Кортни. Толкова много искаше да си пожелае нещо, но знаеше, че няма как да стане. Вместо това се опита да се сети за нещо обикновено. Като например майка й най-после да й позволи да си боядиса нейната част от стаята в нещо по-различно от розово. Или учителката й по литература да й пише добра оценка върху есето за Франсис Скот Фицджералд, което беше предала сутринта. Или тази година пролетта да настъпи по-рано от обичайното.
Емили въздъхна и отвори очи. Лицето на Кортни се намираше на сантиметри от нейното.
— Ау! — ахна Емили. Кортни се приближи още повече. Въздухът се наелектризира.
— Аз… — започна Емили, но точно в този миг Кортни се наведе напред и я целуна по устните. В главата на Емили избухнаха хиляди експлозии. Устните на Кортни бяха меки и същевременно твърди. Прилепваха идеално върху устните на Емили. Те се целунаха по-силно и по-продължително. Емили беше сигурна, че сърцето й бие по-бързо, отколкото когато е преплувала петдесет метра свободен стил. Когато Кортни се откъсна от нея, очите й блестяха.
— Е, моето желание се сбъдна — каза закачливо тя. — Винаги съм се надявала, че отново ще мога да го направя.
Устните на Емили пламтяха. Трябваше да си поеме дъх няколко пъти, преди да осъзнае какво е казала Кортни.
— Чакай малко… Отново ли каза?
Усмивката на Кортни леко помръкна. Тя прехапа горната си устна и хвана Емили за ръката.
— Добре. Само не откачай. Ем… Това съм аз. Али.
Емили пусна ръката на Кортни и се отдръпна няколко инча назад.
— Моля? Какво каза?
Очите на Кортни се бяха зачервили, сякаш всеки момент щеше да заплаче. Светлината, която нахлуваше през ъгловия прозорец, правеше лицето й да изглежда едновременно ангелско и призрачно.
— Знам, че звучи ненормално, но е истина. Аз съм Али — прошепна тя и наведе глава. — Опитвах се да намеря начин да ти го кажа.
— Да ми кажеш, че си… Али? — Думите тежаха като олово върху езика на Емили.
Кортни кимна.
— Името на близначката ми е Кортни. Но тя нямаше здравни проблеми. Беше освидетелствана луда. Във втори клас започна да ме имитира, да се преструва на мен.
Емили продължаваше да се дърпа назад, докато гърбът й не опря в стената. Не виждаше смисъл в думите й.
— Нарани ме няколко пъти — продължи Кортни със задавен глас. — След това се опита да ме убие.
— Как? — прошепна Емили.
— Беше лятото преди трети клас. Бях в басейна, в старата ни къща в Кънектикът. Кортни влезе и започна да ме натиска под водата. В началото си мислех, че е игра, но тя не ме пускаше. Докато бях под водата, тя каза: „Ти не заслужаваш да си ти. Аз трябва да бъда на твоето място“.
— О, Господи. — Емили се сви на кълбо и силно притисна колене към гърдите си. През прозореца се виждаха ято птици, които излетяха от отсрещния покрив. Пляскаха бързо с крила, сякаш се опитваха да се отдалечат от нещо ужасно.
— Родителите ми страшно се изплашиха. Изпратиха сестра ми надалеч и цялото семейство се премести в Роузууд — прошепна момичето, което седеше срещу Емили. — Казаха ми никога да не говоря за нея, затова я запазих в тайна. Но в шести клас Кортни беше преместена от „Радли“ в „Убежището“. Тя вдигна голям скандал заради това — не искаше да започва всичко отначало, в нова болница — но щом се озова там, най-накрая започна да се подобрява. Родителите ми решиха да опитат отново и да й позволят да прекара у дома лятото след седми клас. Тя се прибра няколко дни, преди да завърши учебната година.
Емили отвори уста, но от нея не излезе нито една дума. Кортни също е била тук в седми клас? Но тогава Али и Емили вече бяха приятелки! Как е могла да го пропусне?