Устните на Емили все още бяха изтръпнали от целувката, а ръцете и краката й трепереха от шока. Но колкото и изненадващо да беше това, някъде дълбоко в себе си тя усещаше, че нещо в Кортни не е както трябва. Беше усетила онази специална искрица между тях, сякаш се познаваха от години. И наистина беше така.
Емили беше мечтала за този момент от години. Беше се консултирала с хороскопи, карти таро и нумерологични графики, отчаяно търсейки следа, че Али е още жива. Беше запазила всяка една от бележките на Али, случайни драсканици, дребни подаръчета, неспособна да ги изхвърли, защото някаква дълбока мистична сила някъде дълбоко в нея я караше да вярва, че нищо не е свършило. Али беше някъде там. И беше добре.
През цялото време Емили е била права. Най-съкровеното й желание се беше изпълнило.
Облаците се вдигнаха от главата й. Сърцето й заби с равномерен, спокоен ритъм, ясен и чист. Тя се усмихна колебливо на Али.
— Разбира се, че ти вярвам — каза тя и прегърна старата си приятелка. — Радвам се, че се върна.
13.
Взрив от миналото
Спенсър подръпна облото деколте на роклята си и показа фалшива лична карта на гологлавия бияч на входа на „Папараци“, двуетажен клуб в Олд Сити, Филаделфия. Биячът я погледна, кимна и я върна на Спенсър. Супер.
След нея вървеше Кортни, облечена в страхотна златиста къса рокличка. Кортни показа на бияча фалшивата карта на Мелиса и също беше пропусната с кимване. Емили вървеше най-отзад, изглеждайки изненадващо секси в червената си рокля, мънистена огърлица и сребристи обувки на токчета, които беше взела назаем от Кортни. Един час преди да излязат за голямата им купонджийска нощ, Кортни се беше обадила на Спенсър и беше казала, че с Емили са намерили много общи неща и би искала да я покани на танци с тях. Спенсър нямаше нищо против — след като двете с близначката на Али се бяха сближили много, тя искаше всички да започнат да я харесват.
Емили подаде на бияча фалшивата лична карта на по-голямата си сестра и след като той кимна и я върна, трите момичета се шмугнаха вътре.
— Ще си прекараме страхотно — рече Кортни и ги улови за ръцете. — Толкова се вълнувам.
— Аз също — каза Емили и погледна многозначително Кортни. Спенсър не можа да се сдържи и се ухили. Изглежда чувствата на Емили към Али се бяха прехвърлили върху нейната близначка.
В сряда вечер клубът беше пълен. Той заемаше сградата на стара банка с мраморни колони, сложни дърворезби и мецанин, който се намираше над дансинга. Вътре се носеше оглушителна музика — една от хитовите песни на „Блек Айд Пийс“ — а група колежанчета се подрусваха на дансинга, без да обръщат внимание на липсата си на ритъм или на това, че питиетата им се плискаха върху дрехите им. Помещението миришеше на бира, одеколон и твърде много тела, натъпкани в тясно пространство. Няколко момчета се обърнаха към Спенсър и приятелките й, фокусирайки погледите си върху русата коса на Кортни, тънката й талия и начина, по който роклята й се полюшваше около бедрата. Всички знаеха коя е тя. Цяло чудо беше, че новинарските микробуси не се бяха появили още.
Кортни се наведе над бара и им поръча малинови мартинита. После се върна при момичетата с розовеещите питиета в ръце.
— До дъно, дами.
— Знам ли… — рече колебливо Спенсър.
— Да! — отвърна в същото време Емили. Спенсър зяпна от изненада. Кое беше това момиче и какво беше направило със старата Емили?
— Ние сме мнозинство! — ухили се Кортни. — Раз, два, гълтай!
Спенсър приближи чашата до устните си и позволи на леко тръпчивата течност да потече по гърлото й. Когато изпи всичко, тя избърса устните си с ръка и нададе вик.
Останалите също пресушиха чашите си и Кортни махна на високия барман, който подозрително приличаше на травестит.
— Да танцуваме! — извика тя, след като получиха следващите си питиета. След което се втурнаха на дансинга и започнаха да се въртят под ритъма на „Hollaback Girl“. Кортни вдигна ръце над главата си и затвори очи. Емили се полюляваше напред-назад.
Спенсър се наведе напред и извика в ухото на Емили:
— Спомняш ли си онези състезания по танци, които си правехме в дневната на Али? — Те преместваха мебелите до стената, надуваха уредбата и се опитваха да изпълняват сложни танцови стъпки, докато в стаята звучеше Джъстин Тимбърлейк. — Сега се получава нещо подобно… само че по-хубаво.