Емили я погледна срамежливо.
— Повече, отколкото можеш да предположиш.
Спенсър се намръщи.
— Какво имаш предвид? — Но Емили отпи от чашата си и се обърна на другата страна.
Тълпата около тях се сгъстяваше. Спенсър усещаше как всички ги гледат. Група момчета се приближиха до тях, използвайки всяка възможност да се докоснат до хълбоците на Кортни, дългите крака на Емили и голите рамене на Спенсър. Момичетата ги следяха с копнеж, много от тях размахваха ръце над главите си като Кортни, с надеждата, че ще успеят да привлекат част от магията. Момичетата, които седяха изоставени от кавалерите си в сепаретата, ги гледаха така, сякаш трите бяха някакви холивудски старлетки.
Обзе я еуфория. Не се беше чувствала толкова добре, откакто Али се сприятели с тях на благотворителния бал на „Роузууд дей“, покани ги на плодова салата в „Стийм“, а след това и да преспят у тях. Спенсър не можеше да разбере защо измежду всички богати, красиви шестокласнички в училище, Али беше избрала точно нея — та тя дори не беше сред малцината избрани, които се бореха за вниманието й. А когато след плодовата салата Спенсър се върна в сепарето си на благотворителния бал, съученичките й я гледаха завистливо. Всички искаха да бъдат на нейно място, точно както ставаше сега.
Светлинките от диско-кълбото танцуваха по тялото на Кортни. Едно тъмнокосо момче започна да се кълчи пред нея. Той беше няколко сантиметра по-нисък от Кортни, носеше тениска с изображение на татуировка и си отглеждаше смешен, хипстерски мустак. Спенсър реши, че й прилича на емо версия на Супер Марио.
Кортни нарочно му обърна гръб, но той изглежда не приемаше „не“ за отговор. В следващия миг се залепи за Емили. Тя го погледна стреснато. Спенсър се мушна между тях, хвана Емили за ръката и я обърна към себе си. Марио се изгуби в тълпата, но се появи отново след секунда, този път вперил поглед в Спенсър.
— Скрийте се зад мен — извика Кортни. Спенсър бързо се мушна зад нея. Емили се приближи до тях, заливайки се в смях. Марио танцуваше сам на няколко крачки от тях, като се кривеше странно. От време на време им хвърляше по някой поглед с надеждата да го поканят в своя кръг.
— Мисля, че някоя от нас трябва да потанцува с него, за да го накара да се махне — каза Емили.
Кортни притисна показалец към устните си. Тя погледна Емили и се усмихна пакостливо. След това обърна главата си към Спенсър.
— Чупни го.
Думите й увиснаха във въздуха. Изведнъж Спенсър усети вкуса на лепкавото мартини в гърлото си.
— К-какво?
— Чупни го — повтори Кортни, без да спира да се движи. Дори очите й танцуваха. — Не ми казвай, че си забравила любимата ни игра, Спенс.
Любимата ни игра? Спенсър отстъпи от Кортни и едва не се блъсна във високо момиче с дълга до кръста кестенява коса. Замръзна като ударена от гръм. Тук нещо не беше наред. Никак, ама никак не беше наред.
Емили и Кортни се спогледаха многозначително. След това Кортни хвана Спенсър за ръката и поведе двете с Емили извън дансинга към по-тихата част на бара. Сърцето на Спенсър щеше да изхвръкне. Като че ли случващото се беше предварително планирано.
Те седнаха в едно празно сепаре.
— Спенс, трябва да ти кажа нещо — рече Кортни и прибра кичур коса зад ухото си. — Емили вече знае.
— Знае? — повтори Спенсър. Емили се усмихна заговорнически. — Какво знае? Какво става тук?
Кортни се пресегна и я хвана за ръцете.
— Спенс. Аз съм Али.
Пред очите на Спенсър изскочиха искри.
— Не е смешно.
Но Кортни я гледаше сериозно. Емили също.
Музиката звучеше глухо. От дискотечните светлини я заболя главата. Спенсър се сви в дъното на сепарето.
— Престани — рече троснато тя. — Веднага.
— Истина е — каза Емили с ококорени, немигащи очи. — Самата истина. Просто я изслушай.
Кортни започна да обяснява какво се е случило. Когато Спенсър чу думата „смяна“, мартинитата, които беше погълнала, тръгнаха да се връщат навън. Как беше възможно? В никакъв случай нямаше да й повярва. Не можеше да повярва.
— Колко пъти сте били заедно в Роузууд? — попита Спенсър с прегракнал глас, стиснала здраво парапета.
— Само веднъж — отвърна Кортни — Али? — с наведена глава — През уикенда, когато сестра ми умря.
— Не, почакай — намръщи се Емили и вдигна показалец. — Не е ли била тук още един път? — Тя взе черната си дамска чантичка, извади телефона си и им показа старата снимка, която А. й беше изпратил. Али, Джена и трето русо момиче, обърнато с гръб към камерата, стояха в двора на семейство Дилорентис през един късен летен следобед. Третото момиче можеше да е близначката на Али.