Но тогава се сети за зловещите фотографии, които Били беше направил в онази нощ в хамбара. Само ако Али беше позволила на Спенсър да вдигне щорите, само ако беше настояла нещата да станат както тя иска, те щяха да видят кой е отвън. И нищо от това нямаше да се случи.
— Две години прекарвахме всеки ден заедно. Как така никога не спомена за сестра си? — попита Спенсър, повдигайки спуснатата си коса от врата. Като че ли стотици други хора бяха влезли в бара. Тя се чувстваше като в капан, паникьосана, също като онзи път, когато двете с Мелиса заседнаха в асансьора на „Сакс“ в Черния петък4.
Али издуха падналите над очите й коси.
— Нашите ми казаха да не го правя. Освен това… ме беше срам. Не исках да ми задавате разни неудобни въпроси.
Спенсър изсумтя раздразнено.
— Като въпросите, които ни задаваше ти?
Али я погледна безпомощно. Емили подръпна горната си устна. Музиката пулсираше около тях.
— Ти знаеше всичките ни тайни — продължи Спенсър с треперещ глас. Гневът й нарастваше бързо, като снежна топка, която непрекъснато се уголемява, докато се търкаля надолу по склона. — Използваше ги, за да имаш власт над нас. Страхувала си се, че ако разберем, вече ще има с какво да те държим. Няма да имаш преимуществото да ни командваш.
— Права си — съгласи се Али. — Може би наистина е така. Съжалявам.
— И защо не опита да се свържеш с нас от болницата? — продължи Спенсър, а лицето й пламтеше от гняв. — Ние бяхме най-добрите ти приятелки. Трябваше да ни кажеш нещо. Имаш ли представа какво преживяхме, след като изчезна?
Али започна да криви устни, докато се опитваше да измисли отговора.
— Аз…
Спенсър я прекъсна.
— Имаш ли представа колко трудно ни беше? — По бузите й се стичаха сълзи. Две момчета минаха край тях, зяпнаха от изненада и побързаха да изчезнат.
— И на мен не ми беше лесно! — възрази Али и поклати глава. — Исках да ви кажа, момичета, кълна се! Но първо не се свързах с вас просто защото не можех. Минаха месеци, преди да ми разрешат да използвам телефон, а когато вече можех да ви се обаждам, беше започнал осми клас. Помислих си… е, след всичко, което ви бях причинила, едва ли щяхте да ме приемете отново. — Тя се втренчи упорито в тълпата. — Сигурно сте били щастливи, че вече ме е нямало.
— Али, въобще не е така! — веднага възрази Емили и докосна ръката й.
Али се отърси от нея.
— Стига, моля те. Поне мъничко е било така, нали?
Спенсър се втренчи в остатъка от розова течност в чашата си. Така беше. След като Али изчезна, Спенсър изпита истинско облекчение, че се беше отървала от нейните подигравки и непрекъснат тормоз. Но ако Али се беше обадила от болницата, Спенсър веднага щеше да хукне към Делауеър.
Трите помълчаха известно време, загледани в тълпата и диджея, който се кълчеше в кабинката си. Една червенокоска се качи на масата и се разтанцува, а седем момчета веднага я наобиколиха като лешояди. Барманът прибра една пълна бутилка бира от съседната маса, а едно момиче с подстригана на черта руса коса се измъкна от тоалетната. Спенсър се напрегна. Това не беше ли… Мелиса? Тя присви очи и се огледа, опитвайки се да я открие в тълпата, но момичето беше изчезнало. Главата на Спенсър пулсираше и тя усещаше, че я втриса. Изглежда очите я лъжеха.
Тя въздъхна дълбоко. Али я погледна, лицето й изглеждаше странно уязвимо. Беше ясно, че тя отчаяно иска Спенсър да й прости. Най-накрая Али прекоси сепарето, седна до нея и я прегърна силно. Спенсър я потупа леко по гърба.
— Яко! — прошепна някой зад гърбовете им. Те се разделиха рязко и се обърнаха. Емото Супер Марио се беше облегнал на една от колоните и ги наблюдаваше, докато пийваше от халбата си с бира. — Мога ли да се присъединя към вас? — попита той с мазен глас.
Емили се изсмя раздразнено. Али се изхили в шепата си. Трите се спогледаха закачливо. Дори Спенсър знаеше какво ще последва.
— Чупката! — извикаха и трите едновременно. Емили и Али избухнаха в истеричен смях. Спенсър също се засмя, първоначално малко насила, но след това все по-силно и по-силно, докато накрая странното, шокиращо напрежение постепенно започна да изчезва. Тя стисна ръката на Али и я привлече в мечешка прегръдка. По някакъв неочакван начин, въпреки всички неприятности, тя беше успяла да си върне приятелката — и сестрата.
4
Черен петък — в съвременната битова култура на САЩ това е денят след Деня на благодарността, който е възприет за начало на коледния пазар. — Б.пр.